И въпреки че се срамувах да го призная, в известен смисъл бях доволна. Подсъзнанието ми мъдро кимна. Елена го вбесяваше и това можеше само да е добре — определено. Реших засега да не му казвам нищо. Прибрах писмото в чантата си и с жест, който със сигурност щеше да оправи настроението му, му подадох топчетата.
— До следващия път — прошепнах.
Крисчън ме погледна и въпреки че в мрака не виждах ясно лицето му, ми се стори, че се подхилва. Хвана ръката ми и я стисна.
Втренчих се през прозореца в тъмнината, замислена за този дълъг ден. Бях научила страшно много за него, бях събрала много липсващи подробности — салоните, пътната карта, детството му — но имаше да откривам още повече. Ами госпожа Робинсън? Да, тя се тревожеше за него, при това искрено, както изглеждаше. Виждах го, виждах, че и той се тревожи за нея — само че не по същия начин. Вече не знаех какво да си мисля. От цялата тази информация ме заболя главата.
Крисчън ме събуди точно когато спирахме пред «Ескала».
— Да те пренеса ли на ръце? — попита ме нежно.
Сънено поклатих глава. Как пък не!
Докато се качвахме с асансьора, се облегнах на него и отпуснах глава на рамото му. Сойър стоеше пред нас и неловко пристъпваше от крак на крак.
— Тежък ден, а, Анастейжа?
Кимнах.
— Уморена ли си?
Кимнах.
— Не си много приказлива.
Кимнах и той се усмихна.
— Ела, ще те сложа да си легнеш. — Хвана ме за ръка и слязохме от асансьора, но спряхме във фоайето, когато Сойър вдигна ръка. Моментално се разсъних. Бодигардът каза нещо в ръкава си. Нямах представа, че носи радиостанция.
— Ясно, Тейлър — каза той и се обърна към нас. — Господин Грей, гумите на аудито на госпожица Стийл са срязани и колата е залята с боя.
«Мама му стара! Колата ми!» Кой можеше да го е направил? И още щом въпросът се избистри в ума ми, разбрах, че знам отговора. Лийла. Погледнах Крисчън и видях, че е пребледнял.
— Тейлър се безпокои, че извършителят може да е влязъл в апартамента и още да е там. Иска да провери.
— Ясно — каза Крисчън. — Какъв е планът на Тейлър?
— В момента се качват с Райън и Ренълдс със сервизния асансьор. Ще претърсят помещенията и ще ни пуснат да влезем. Аз трябва да чакам с вас, господин Грей.
— Благодаря, Сойър. — Крисчън ме прегърна още по-силно. — Този ден става все по-интересен — въздъхна ядно и зарови нос в косата ми. — Виж, не мога да стоя тук и да чакам. Сойър, погрижи се за госпожица Стийл. Не я пускай вътре, докато не ти съобщят, че е чисто. Сигурен съм, че Тейлър пресилва нещата. Тя не може да е влязла в апартамента.
«Какво?!»
— Не, Крисчън! Трябва да останеш с мен — казах умолително.
Той ме пусна.
— Прави каквото ти казвам, Анастейжа. Чакай тук.
— Не!
— Сойър! — само каза Крисчън.
Бодигардът отвори вратата на фоайето, пусна го да влезе, после я затвори и се изправи пред нея, безизразно втренчен в мен.
«Мама му стара, Крисчън!» В ума ми се разиграха всевъзможни ужасяващи сценарии, но не можех да направя нищо друго, освен да стоя и да чакам.
8
Сойър отново вдигна ръкава с радиостанцията към устата си.
— Тейлър, господин Грей влезе в апартамента. — Потрепери и измъкна слушалката от ухото си, навярно обсипан с порой ругатни.
«О, не… щом Тейлър се тревожи…»
— Пуснете ме да вляза, моля ви — казах на Сойър.
— Съжалявам, госпожице Стийл. Няма да се забавим много. — Бодигардът повдигна ръце отбранително. — Тейлър и момчетата тъкмо влизат в апартамента.
О, чувствах се невероятно безсилна. Стоях неподвижно, напрегнато се вслушвах и за най-малкия шум, но чувах само собственото си тежко дишане. Устата ми бе пресъхнала. Струваше ми се, че ще припадна. «Господи, не позволявай с Крисчън да се случи нещо лошо» — помолих се наум.
Нямах представа колко време е минало. Все още не чувахме нищо. Тишината определено беше добър знак — нямаше изстрели. Започнах да обикалям фоайето и да разглеждам картините по стените, за да се разсея.
По-рано изобщо не им бях обръщала внимание: всичките символични, на религиозна тематика. Богородица с младенеца. И шестнайсетте. «Странно.»
Крисчън не беше религиозен, нали? Всички картини в апартамента му бяха абстрактни. А тези тук бяха съвсем различни. Не успяха да ме разсеят за дълго. «Къде е Крисчън?»
Втренчих се в Сойър, който ме наблюдаваше безизразно.
— Какво става?
— Нищо ново, госпожице Стийл.
Бравата изведнъж помръдна. Сойър се завъртя като пумпал и извади пистолета от презраменния си кобур.