Той замълча за миг, за да овладее гнева си, струва ми се, после отвърна със заплашително тих глас:
— Не съм готов да поема риска. Тейлър, на Анастейжа й трябват обувки.
Крисчън изчезна в дрешника си, докато бодигардът ме пазеше — не си спомнях името му, може би Райън — и периодично местеше поглед между коридора и балконските прозорци. След две минути Крисчън дойде с кожена пощальонска чанта, облечен по дънки и с блейзера на тънки райета. Наметна на раменете ми дънково яке.
— Ела. — Хвана ме здраво за ръка и почти трябваше да тичам, за да не изоставам.
— Не мога да повярвам, че тя се крие някъде тук — успях да кажа.
— Апартаментът е голям. Още не си го видяла целия.
— Защо просто не й позвъниш… да й кажеш, че искаш да поговориш с нея?
— Анастейжа, тя е нестабилна и може да е въоръжена — сопна ми се той.
— Значи просто ще избягаме, така ли?
— Засега да.
— А ако се опита да застреля Тейлър?
— Тейлър разбира от оръжия. И е по-бърз с пистолета от нея.
— Рей е служил в армията и ме научи да стрелям.
Крисчън повдигна вежди и за миг ме погледна изумено.
— Ти?! С пистолет?!
— Да. — Дори се обидих. — Знам да стрелям, господин Грей, тъй че се пазете. Не само от шантавите си бивши подчинени трябва да се боите.
— Ще го имам предвид, госпожице Стийл — отвърна той иронично, дори малко развеселено. Зарадвах се, че дори в тази нелепо напрегната ситуация мога да го накарам да се усмихне.
Тейлър ни чакаше във фоайето. Подаде ми малък куфар и черните ми маратонки «Конвърс». Изненадах се, че ми е приготвил дрехи, и му се усмихнах признателно. Той ми отговори с успокоителна усмивка и аз импулсивно го прегърнах. Това го изненада и когато го пуснах, бузите му бяха поруменели.
— Пази се — прошепнах.
— Да, госпожице Стийл — малко засрамено отвърна Тейлър.
Крисчън ми се начумери и го погледна въпросително, а Тейлър се усмихна и поправи вратовръзката си.
— Съобщи ми къде си ми резервирал стая — нареди му Крисчън.
Тейлър бръкна в джоба на сакото си, извади портфейла си и му протегна една кредитна карта.
— Може би ще се наложи да я използвате, когато стигнете там.
— Добре че се сети — отсече Крисчън.
Появи се Райън и докладва:
— Сойър и Ренълдс не откриха нищо.
— Придружи господин Грей и госпожица Стийл до гаража — нареди му Тейлър.
Гаражът пустееше. Е, все пак наближаваше три през нощта. Крисчън ме настани на дясната седалка на аудито и прибра моя куфар и своята чанта в багажника. Паркираното ми в непосредствена близост ауди изглеждаше ужасно — гумите бяха нарязани, цялата кола беше залята с бяла боя. Побиха ме тръпки и изпитах благодарност към Крисчън, че ме отвежда оттук.
— В понеделник ще докарат нова — малко сърдито ме осведоми той, когато седна до мен.
— Откъде е разбрала, че колата е моя?
Крисчън ме погледна и въздъхна.
— Тя имаше ауди А3. Купувам такива на всичките си подчинени — това е една от най-безопасните коли от този клас.
«О!»
— Значи не е подарък за завършването ми?
— Анастейжа, въпреки надеждите ми ти никога не си ми била подчинена, тъй че формално това наистина е подарък за завършването ти. — Той излезе на заден и потегли към изхода.
«Въпреки надеждите му? О, не…» Подсъзнанието ми тъжно поклати глава. Постоянно се връщахме към този въпрос.
— Още ли храниш такива надежди? — прошепнах.
Телефонът в колата иззвъня.
— Грей — лаконично каза Крисчън.
— «Феърмонт Олимпик». На мое име.
— Благодаря, Тейлър. А, Тейлър — и се пази.
Отговорът на Тейлър се позабави.
— Да, господин Грей.
Крисчън затвори.
Сиатълските улици бяха пусти и Крисчън караше бясно по Пето авеню към междущатска магистрала 5. Щом поехме на север по нея, той настъпи газта още повече. Гърбът ми се залепи за облегалката.
Погледнах го крадешком. Беше се умълчал, потънал в размисъл. Не бях получила отговор на въпроса си. Той често поглеждаше огледалото — проверяваше дали не ни следят. Сигурно затова се движехме по магистралата. Мислех, че «Феърмонт» е в Сиатъл.
Обърнах се към прозореца и се опитах да проясня изтощения си превъзбуден ум. Ако искаше да ми направи нещо, тя бе имала достатъчно възможности в спалнята.
— Не. Вече не храня такива надежди. Смятах, че е очевидно — прекъсна унеса ми тихият глас на Крисчън.
Примигнах и се увих по-хубаво в дънковото му яке. Не знаех дали ми е студено заради температурата навън, или защото бях вледенена вътрешно.