И двамата бяхме изминали дълъг път за изключително кратко време. Трудно можех да го осмисля. Всичките му перверзии ми пречеха да виждам неговото простичко, честно пътуване с мен.
— Никога няма да ти се наситя. Не ме оставяй — прошепна той и ме целуна по корема.
— Никъде няма да ходя, Крисчън, и това ми напомня, че исках да те целуна по корема — измърморих сънено.
Той се ухили.
— Вече нищо не ти пречи, бебчо.
— Май не мога да помръдна… толкова съм уморена.
Крисчън въздъхна, неохотно се премести и придърпа завивките върху нас. Надигна се на лакът и впери в мен сияещите си влюбени очи.
— Заспивай, бебчо. — Целуна ме по косата, прегърна ме и аз се унесох.
Отворих очи и светлината в стаята ме накара да примигам. Бях замаяна от недоспиване. «Къде съм? А, в хотела…»
— Здрасти — прошепна Крисчън и ми се усмихна нежно. Лежеше до мен върху завивките напълно облечен. Откога ли? Наблюдавал ли ме беше? Изведнъж изпитах невероятно силен срам и се изчервих под погледа му.
— Здрасти — отвърнах, признателна, че не лежа по корем. — Откога ме гледаш?
— Мога да те гледам как спиш часове наред, Анастейжа. Но сега съм тук само от около пет минути. — Той се наведе и нежно ме целуна. — Доктор Грийн скоро ще пристигне.
— О! — Бях забравила за неговото неуместно посредничество.
— Добре ли спа? — попита Крисчън. — Така ми се стори, както си похъркваше.
«Ох, този игрив и закачлив господин Петдесет нюанса!»
— Аз не хъркам! — Нацупих му се.
— Разбира се, че не хъркаш — ухили ми се Крисчън. Бледата линия червило още си личеше около шията му.
— Взе ли душ?
— Не. Чаках теб.
— О… добре. Колко е часът?
— Десет и петнайсет. Сърце не ми даваше да те събудя по-рано.
— Нали ми каза, че изобщо нямаш сърце?
Той се усмихна тъжно, но не отговори.
— Има закуска — палачинки с бекон. Хайде, ставай, че вече започвам да се чувствам самотен. — Крисчън ненадейно ме плесна по дупето, карайки ме да подскоча, и стана от леглото.
«Хмм…» Неговият тип проява на нежност.
Докато се протягах, установих, че цялото тяло ме боли… несъмнено резултат от много секс, танци и клатушкане върху скъпи обувки на високи токчета. Измъкнах се от леглото и тръгнах към разкошната баня, като размишлявах за събитията от предишния ден. Преди да се върна в стаята, си облякох един от невероятно пухкавите халати, които висяха на месингова закачалка в банята.
Лийла — момичето, което приличаше на мен — беше най-плашещият образ, който роди мозъкът ми, това и нейното зловещо присъствие в спалнята на Крисчън. Какво искаше? Мен ли? Или Крисчън? С каква цел? И защо ми бе съсипала колата?
Крисчън ми бе казал, че ще получа ново ауди, също като всичките му подчинени. Тази мисъл не ми беше приятна. Но след като бях толкова щедра с парите, които ми беше дал, не можех да направя нищо.
Отидох в дневната. Нито следа от Крисчън. Открих го в трапезарията и седнах, признателна за великолепната закуска. Той четеше неделните вестници и пиеше кафе — вече си беше изял закуската. Усмихна ми се.
— Нахрани се добре. Днес ще имаш нужда от сили.
— И защо? В спалнята ли ще ме заключиш? — Богинята в мен внезапно се събуди, цялата разрошена, все едно току-що се е чукала.
— Колкото и да е привлекателна тази идея, днес ще поизлезем. Да вземем малко чист въздух.
— Не е ли опасно? — попитах невинно, като направих неуспешен опит да скрия иронията в гласа си.
Лицето му помръкна и той стисна устни.
— Там, където отиваме, не е. И не се шегувай с това. — И присви строго очи.
Изчервих се и забих поглед в закуската си. Не исках да ми се карат след вчерашните драматични събития и толкова малко сън. Нахраних се в кисело мълчание.
Подсъзнанието ми клатеше глава. Господин Петдесет нюанса не се шегуваше с моята безопасност — трябваше вече да съм го разбрала. Искаше ми се да му завъртя очи, но се въздържах.
Добре, бях уморена и сприхава. Бях преживяла тежък ден и след това не се бях наспала както трябва. Защо, о, защо той изглеждаше свеж като краставичка? Животът не беше справедлив.
На вратата се почука.
— Това трябва да е милата докторка — очевидно все още засегнат от моята ирония, измърмори Крисчън и отиде да отвори.
Не можеше ли просто да прекараме една спокойна нормална сутрин? Въздъхнах тежко, оставих половината си закуска недоядена и станах да посрещна доктор Контрацепция.