Бяхме в спалнята и доктор Грийн ме зяпаше с отворена уста. Беше облечена по-небрежно от предишния път — бледорозов кашмирен комплект от блуза и жилетка и черен панталон. Прекрасните й руси коси бяха разпуснати.
— И просто си престанала да го взимаш, така ли? Просто ей така?!
Изчервих се. Чувствах се адски глупаво.
— Да. — Гласът ми просто не можеше да звучи по-засрамено.
— Може да си забременяла — сухо ме информира тя.
«Какво?! — Светът се изплъзна изпод краката ми. Подсъзнанието ми се строполи на пода, като повръщаше, и аз се уплаших, че същото ще сполети и самата мен. — Не!»
— Ето, иди да се изпишкаш в това. — Днес се държеше делово и жестоко.
Хрисимо взех подадения ми малък пластмасов съд и замаяно отидох в банята. Не. Не. Не! Категорично… Категорично… Господи, моля те! Не!
Какво щеше да направи Крисчън? Пребледнях. Щеше да изкрейзи.
«Не, моля те!» — помолих се наум.
Дадох на доктор Грийн урината и тя внимателно потопи в нея някаква бяла пръчица.
— Кога започна цикълът ти?
Как да мисля за такива дреболии, когато можех единствено да се взирам тревожно в бялата пръчица?
— Хм… в сряда? Не миналата, по-миналата. На първи юни.
— А кога престана да си пиеш хапчето?
— В неделя. Миналата неделя.
Гинеколожката сви устни и заяви рязко:
— Би трябвало всичко да е наред. По лицето ти виждам, че една непланирана бременност няма да те зарадва. Затова медроксипрогестеронът е добра идея, щом забравяш да си пиеш хапчето всеки ден. — Свих се под строгия й властен поглед. Доктор Грийн извади бялата пръчица и се втренчи в нея.
— Не се безпокой. Още не си овулирала и стига да си взимала съответните мерки, не би трябвало да си бременна. Слушай сега да ти обясня за тази инжекция. Миналия път я прекъснахме заради страничните ефекти, но честно казано, страничните ефекти от детето са много по-трайни и продължават с години. — Тя се усмихна, доволна от шегичката си, но аз не успях да я оценя, толкова бях зашеметена.
Лекарката се впусна в подробни обяснения за страничните ефекти, а аз седях, парализирана от облекчение, без да чувам нито дума. Струваше ми се, че предпочитам безброй непознати жени да се появяват нощем до леглото ми, отколкото да призная на Крисчън, че може да съм бременна.
— Ана! — изсумтя доктор Грийн. — Дай да го направим.
Излязох от унеса си и с готовност си навих ръкава.
Крисчън затвори вратата след нея и ме погледна предпазливо.
— Всичко наред ли е?
Безмълвно кимнах. Той ме гледаше загрижено.
— Какво има, Анастейжа? Какво ти каза доктор Грийн?
Поклатих глава и отвърнах:
— Ще можеш пак да ми го вкарваш след седем дни.
— След седем дни!?
— Да.
— Какво има, Ана?
Мъчително преглътнах.
— Нищо обезпокоително. Моля те, Крисчън, просто ме остави на мира.
Той се изправи пред мен, хвана брадичката ми, повдигна главата ми и се вгледа в очите ми в опит да разгадае паниката ми.
— Казвай — изсумтя сърдито.
— Няма нищо за казване. Искам да се облека. — Дръпнах брадичката си от пръстите му.
Той въздъхна и прокара ръка през косата си, гледаше ме намръщено.
— Хайде да вземем душ — предложи накрая.
— Добре — измърморих разсеяно и той се намръщи.
— Ела. — Хвана ме за ръка и ме поведе към банята. Явно не бях единствената в лошо настроение. Крисчън пусна душа и бързо се съблече, после се обърна към мен.
— Не знам какво те е разстроило или просто си раздразнителна от недоспиване — почна, докато развързваше колана на халата ми. — Но искам да ми кажеш. Въображението ми рисува какви ли не трагедии и това не ми харесва.
Свих устни и завъртях очи и Крисчън се вторачи в мен. «Мамка му! Уф… добре де.»
— Доктор Грийн ме нахока, че съм пропуснала да си изпия хапчето. Каза, че можело да забременея.
— Какво?! — Той пребледня и се вцепени.
— Обаче не съм. Направи ми тест. Просто се стреснах. Не мога да повярвам, че съм направила такава глупост.
Крисчън видимо се отпусна.
— Сигурна ли си, че не си бременна?
— Да.
Той въздъхна дълбоко.
— Добре. Да, напълно те разбирам — такава новина е извънредно смущаваща.
Намръщих се. «Смущаваща ли?»
— Повече се боях от твоята реакция.
Крисчън озадачено сбърчи чело.
— От моята реакция ли? Ами, естествено, изпитвам облекчение… щеше да е върхът на безотговорността и неблагоприличието да ти надуя корема.
— Тогава може би трябва да се въздържаме — изсъсках.
Той ме погледна озадачено, като че ли бях някакъв научен експеримент.