— Тази сутрин си в лошо настроение.
— Просто се стреснах, нищо повече — сприхаво повторих аз.
Крисчън ме хвана за реверите на халата, притегли ме в топла прегръдка, целуна ме по косата и притисна главата ми към гърдите си. Космите му ме погъделичкаха по бузата и отвлякоха вниманието ми. О, ако можех просто да се заровя в него!
— Не съм свикнал с всичко това, Ана — промълви той. — Естественото ми предразположение е да те скъсам от бой, обаче сериозно се съмнявам, че го искаш.
«Мама му стара.»
— Да. Не го искам. Това е достатъчно. — Притиснах се към него още по-силно и останахме цяла вечност в тази странна прегръдка, Крисчън гол, а аз по халат. За пореден път се изумявах от неговата искреност. Той не знаеше нищо за нормалните връзки, нито пък аз, освен каквото бях научила от него. Е, беше ме помолил за вяра и търпение — може би и аз трябваше да направя същото.
— Хайде, ела да се изкъпем — каза накрая Крисчън и ме пусна.
Съблече ми халата и аз го последвах под водните струи. Под душа имаше достатъчно място и за двама ни. Крисчън се пресегна за шампоана и започна да си мие косата. След това ми го подаде и аз последвах примера му.
«О, колко е приятно!» Затворих очи и се оставих на пречистващата сгряваща вода. Докато изплаквах шампоана, усетих ръцете му да сапунисват тялото ми: раменете, ръцете, подмишниците, гърдите, гърба ми. Той нежно ме накара да се завъртя и ме притегли към себе си, като продължи надолу към корема, ловките му пръсти се плъзнаха между краката ми — «Хмм!» — към дупето ми. О, беше невероятно приятно и интимно. Крисчън отново ме завъртя към себе си.
— Хайде — каза тихо и ми подаде душ гела. — Искам да измиеш остатъците от червилото.
Смутено отворих очи и срещнах неговите. Крисчън напрегнато се взираше в мен, целият мокър и красив. Разкошните му сиви очи не издаваха абсолютно нищо.
— Не се отдалечавай много от линията, моля те — промълви нервно.
— Добре — прошепнах, като се опитвах да осмисля мащабите на онова, което ме молеше да направя — да го докосвам по периферията на забранената зона.
Изсипах малко гел в шепата си, разтърках длани, за да направя пяна, поставих ги на раменете му и нежно изтрих червената линия от двете страни. Крисчън се вцепени и затвори очи. Лицето му остана безизразно, ала дишането му се ускори и знаех, че не е от желание, а от страх, което ме накара да побързам.
С треперещи пръсти внимателно проследих чертата надолу отстрани на гърдите му, като леко го сапунисвах и търках. Той мъчително преглътна и челюстта му се напрегна, сякаш стискаше зъби. «О! — Сърцето ми се сви и се качи в гърлото ми. — О, не, ще се разплача.»
Прекъснах, за да сипя още гел в шепата си, и го усетих, че се отпуска. Не можех да го погледна. Не можех да понеса да видя болката му — беше прекалено силна. Преглътнах конвулсивно и попитах напрегнато:
— Готов ли си?
— Да — промълви Крисчън с предрезгавял от страх глас.
Нежно поставих длани от двете страни на гърдите му и той отново замръзна.
Това беше прекалено. Бях съкрушена от доверието му към мен… от страха му, от злото, причинено на този красив, измъчен, осакатен мъж.
От очите ми бликнаха сълзи и потекоха по лицето ми, скрити от водните струи на душа. «О, Крисчън! Кой е сторил това с теб?»
Диафрагмата му бързо се издуваше и отпускаше с всеки плитък дъх, тялото му беше вцепенено, напрежението се излъчваше от него на вълни, докато дланите ми се плъзгаха по линията и я изтриваха. О, ако можех да изтрия така и болката му, щях… щях да направя всичко… нямах по-силно желание от това да целуна всеки негов белег, да излича с целувките си онези ужасни години, през които никой не се е грижил за него. Ала знаех, че не мога, и сълзите ми неканени се търкаляха по бузите ми.
— Недей. Моля те, недей да плачеш — измъчено промълви той и ме грабна в обятията си. — Моля те, недей да плачеш за мен. — И аз избухнах в ридания и зарових лице в шията му, мислех си за момченцето, изгубено в море от страх и болка, уплашено, изоставено, насилвано — наранено до пълна непоносимост.
Крисчън повдигна лицето ми и се наведе да ме целуне.
— Недей да плачеш, моля те, Ана. Това беше отдавна. Копнея да ме докосваш, но просто не мога да го понеса. Прекалено е. Моля те, моля те, недей да плачеш.
— И аз искам да те докосвам. Повече, отколкото можеш да си представиш. И сърцето ми се къса… когато те виждам такъв… толкова измъчен и уплашен, Крисчън. Обичам те ужасно много.
Той прокара палеца си по долната ми устна.
— Знам. Знам.