— Човек много лесно може да те обича. Не разбираш ли?
— Не, бебчо. Не разбирам.
— Но е така. Аз те обичам, обича те и семейството ти. И Елена и Лийла — въпреки че го проявяват по странен начин, те също те обичат. Защото си достоен за това.
— Престани. — Крисчън долепи показалец до устните ми и поклати глава. Изражението му беше измъчено. — Не мога да те слушам. Аз съм нищожество, Анастейжа. Човешка обвивка. Аз нямам сърце.
— Напротив, имаш. И аз го искам, цялото. Ти си добър човек, Крисчън, адски добър човек. Изобщо не се съмнявай в това. Виж какво си направил… какво си постигнал — изхлипах. — Виж какво направи за мен… от какво се отказа заради мен… Знам. Знам какво изпитваш към мен.
Той ме погледна с разширени, излъчващи паника очи и единственият звук около нас остана постоянното шуртене на водата, която ни обливаше.
— Ти ме обичаш — прошепнах.
Очите му се разшириха още повече и устните му се разтвориха. Той рязко си пое дъх, сякаш се задушаваше. Изглеждаше измъчен — уязвим.
— Да — промълви след миг. — Обичам те.
9
Не можех да сдържа ликуването си. Подсъзнанието ми ме зяпаше смаяно. Взирах се в измъчените очи на Крисчън с копнеж.
Неговата тиха изповед ме докосна дълбоко и първично, сякаш той търсеше опрощение — трите му думи бяха като манна небесна за мен. Очите ми отново се наляха със сълзи. «О, да, обичаш ме. Знам.»
Това откритие беше невероятно освобождаващо, сякаш от плещите ми се смъкваше мелничен камък със смазваща тежест. Този красив измъчен мъж, когото бях смятала за свой романтичен герой — силен, самотен, загадъчен — наистина притежаваше всички тези черти, ала в същото време бе раним, отчужден и изпълнен с ненавист към себе си. Сърцето ми преливаше от радост, но и от мъка за неговите страдания. И в този момент знаех, че сърцето ми е достатъчно голямо и за двама ни. _Надявах_ се да е достатъчно голямо и за двама ни.
Вдигнах ръка, погалих скъпото му, красиво лице и нежно го целунах, като вложих цялата си любов в това едничко сладостно докосване. Искаше ми се да го погълна под горещата вода. Крисчън изстена и ме грабна в обятията си, притисна ме към себе си, като че ли бях въздухът, от който се нуждаеше, за да диша.
— О, Ана, желая те, но не тук — дрезгаво простена той.
— Да — трескаво прошепнах в устата му аз.
Крисчън затвори душа, изведе ме от кабината и ме загърна в халата ми. Взе един пешкир и го уви около кръста си, после с друг, по-малък, внимателно изсуши косата ми. Когато остана доволен, го омота на главата ми: в голямото огледало над мивката изглеждах като с тюрбан. Крисчън стоеше зад мен и очите ни се срещнаха в огледалото, опушеносиво и яркосиньо, и това ми даде една идея.
— Може ли да ти се отплатя със същото? — попитах.
Той кимна, макар че се навъси. Взех друг пешкир от купчината до тоалетната масичка и като се изправих на пръсти пред него, започнах да суша косата му. Крисчън се наведе напред, за да ме улесни, и когато от време на време зървах лицето му под пешкира, виждах, че се е ухилил като момченце.
— Отдавна никой не ми е сушил косата. Много отдавна — промълви той, после се намръщи. — Всъщност май не ми се е случвало никога.
— Грейс не може да не го е правила! Не ти ли е бърсала косата като малък?
Крисчън поклати глава, с което затрудни работата ми.
— Не. Още от първия ден уважаваше личното ми пространство, въпреки че за нея беше мъчително. Като малък бях адски самостоятелен — добави тихо.
Все едно някой ме ритна в ребрата, когато си представих меднорусото дете, грижещо се само за себе си, защото няма кой друг да го прави. Тази мисъл страшно ме натъжи, ала не исках моята меланхолия да ни лиши от нашата разцъфваща интимност.
— Е, за мен е голяма чест — подразних го нежно.
— Така си е, госпожице Стийл. Или пък честта е моя?
— Това се разбира от само себе си, господин Грей — отвърнах язвително.
Свърших с косата му, взех друг пешкир и минах зад него. Очите ни отново се срещнаха в огледалото и неговото напрегнато въпросително изражение ме окуражи.
— Може ли да опитам нещо?
Той се поколеба, после кимна. Предпазливо и много нежно спуснах меката тъкан по лявата му ръка, като попивах капките вода по кожата му. Вдигнах поглед към лицето му в огледалото. Крисчън примига, впил пламтящите си очи в моите.
Наведох се напред, целунах го по бицепса и устните му едва забележимо се разтвориха. По същия начин избърсах и другата му ръка, покривайки с целувки бицепса му, и на лицето му заигра лека усмивка. Предпазливо изтрих гърба му под червената линия, която едва си личеше. Още не бях стигнала дотам, че да му го измия.