— Целият гръб — тихо каза той. — С пешкира. — И когато енергично започнах да го бърша, като внимавах да го докосвам само с хавлията, рязко си пое дъх и стисна клепачи.
Имаше невероятно красив гръб — широки изваяни плещи, на които изпъкваха ясно и най-малките мускулчета. Наистина се поддържаше. Единствено белезите загрозяваха прекрасната гледка.
С усилие откъснах поглед от тях и сподавих непреодолимото си желание да ги целуна един по един. Когато свърших, Крисчън въздъхна. Наведох се напред и го възнаградих с целувка по рамото. После проврях ръце отпред и избърсах корема му. Очите ни за пореден път се срещнаха в огледалото и видях, че лицето му е весело, но и предпазливо.
— Вземи. — Подадох му един по-малък пешкир за лице и той се намръщи неразбиращо. — Спомняш ли си как в Джорджия ме накара да се докосвам с твоите ръце?
Лицето му помръкна, но аз не обърнах внимание на реакцията му и го прегърнах изотзад. Гледах ни в огледалото — неговата красота, голотата му и себе си с увитата в тюрбан коса — и реших, че имаме почти библейски вид, сякаш бяхме от барокова картина на старозаветна тематика.
Посегнах за ръката му — той с готовност ми я подаде — и я насочих нагоре към гърдите му, като бавно ги бършех с пешкира. Един път, още веднъж — и после пак. Крисчън стоеше абсолютно неподвижно, вцепенен от напрежение, само очите му следваха ръката ми, стискаща неговата.
Подсъзнанието ми ме наблюдаваше одобрително и обикновено свитите му устни се усмихваха. Аз бях главният кукловод. Тревогата на Крисчън се излъчваше на вълни от гърба му, ала той не откъсваше поглед от мен, макар че очите му потъмняваха, ставаха по-опасни… може би разкриваха тайните си.
Наистина ли исках да стигна дотам? Исках ли да се изправя пред неговите демони?
— Мисля, че вече си сух — прошепнах и отпуснах ръка, вторачена в дълбините на очите му в огледалото. Дишането му се беше ускорило, устните му бяха разтворени.
— Имам нужда от теб, Анастейжа — промълви той.
— И аз имам нужда от теб. — И докато изговарях тези думи, се изумих колко истина има в тях. Не можех да си представя да съм без Крисчън, никога.
— Позволи ми да те любя — дрезгаво каза той.
— Да! — Обърнах се и Крисчън ме привлече в обятията си, устните му потърсиха моите, умоляваха ме, боготворяха ме, желаеха ме… обичаха ме.
Той прокарваше пръсти по гръбначния ми стълб, докато се гледахме един друг, наслаждавайки се на пълното блаженство след акта. Лежахме заедно, аз по корем, прегърнала възглавницата си, той на една страна. Опиянявах се от нежната му милувка. Знаех, че в момента има нужда да ме докосва. Аз бях лечебен балсам за болката му, източник на утеха, и как можех да му го откажа? Изпитвах абсолютно същите чувства към него.
— Значи си можел да бъдеш нежен — прошепнах.
— Хмм… така изглежда, госпожице Стийл.
Усмихнах се.
— Първия път, когато… хм… го правихме, не беше особено нежен.
— Така ли? — Крисчън се ухили. — Когато отнех девствеността ти?
— Не си я отнел! — изсумтях надменно. «Аз да не съм ти някоя безпомощна девица?!» — Струва ми се, че ти се отдадох съвсем свободно и доброволно. И аз те желаех, и ако си спомням вярно, изпитах огромно удоволствие. — Свенливо му се усмихнах, прехапвайки долната си устна.
— И аз така си спомням, госпожице Стийл. На вашите услуги — провлачи той и лицето му стана сериозно. — Което означава, че си моя напълно. — Докато се взираше в мен, от очите му изчезна всякаква веселост.
— Твоя съм — потвърдих. — Исках да те попитам нещо.
— Питай.
— За биологичния ти баща… знаеш ли кой е? — Тази мисъл ме гризеше от известно време.
Крисчън се намръщи и поклати глава.
— Нямам представа. Не е животното, което й беше сводник. И добре, че не е.
— Откъде знаеш?
— От нещо, което ми каза баща ми… което ми каза Карик.
Погледнах господин Петдесет нюанса въпросително и зачаках.
— Страшно си жадна за информация, Анастейжа — въздъхна той и поклати глава. — Сводникът открил трупа на проститутката наркоманка и позвънил в полицията. Обаче чак след четири дни. Затворил вратата, когато излизал… оставил ме с нея… с трупа й. — Очите му се замъглиха от спомена.
Рязко си поех дъх. Клетото момченце — ужасът беше невъобразим.
— По-късно го разпитали в полицията. Категорично отрекъл да имам нещо общо с него и според Карик изобщо не приличал на мен.
— Спомняш ли си го?
— Не мисля често за тази част от живота си, Анастейжа. Да, спомням си го. Никога няма да го забравя. — Лицето му помръкна и стана сурово, изсечено, очите му се вледениха от гняв. — Може ли да говорим за нещо друго?