— Извинявай. Не исках да те разстроя.
Крисчън поклати глава.
— Това е стара история, Ана. Не ми се мисли за нея.
— Тогава каква е тази изненада, за която ми спомена? — Трябваше да сменя темата преди отново да се е превърнал в господин Петдесет нюанса.
Лицето му моментално грейна.
— Какво ще кажеш да излезем на въздух? Искам да ти покажа нещо.
— Разбира се.
Както винаги, се удивих на бързата му промяна. Крисчън ми отправи своята безгрижна момчешка усмивка и сърцето ми се качи в гърлото. Виждах, че се отнася за нещо, което е взел присърце. Той шеговито ме плесна по дупето.
— Обличай се. Най-добре по дънки. Надявам се Тейлър да ти е сложил дънки в багажа.
Стана и си обу боксерките. О… цял ден можех да го гледам как се мотае из стаята.
— Хайде — смъмри ме той, властен както винаги. Наблюдавах го ухилена до уши.
— Просто се наслаждавам на гледката.
Докато се обличахме, забелязах, че се движим със синхрона на хора, които се познават добре, които усещат присъствието на другия и разменят ту усмивка, ту нежно докосване. И ми хрумна, че това е също толкова ново за него, колкото и за мен.
— Изсуши си косата — изкомандва Крисчън, щом се облякохме.
— Тиранин както винаги. — Засмях се и той се наведе и ме целуна по косата.
— Това никога няма да се промени, бебчо. Не искам да се разболееш.
Извъртях очи и ъгълчетата на устните му весело се повдигнаха.
— Знаете ли, госпожице Стийл, още ме сърбят ръцете.
— Радвам се да го чуя, господин Грей. Вече започвах да си мисля, че губите способностите си.
— Веднага мога да ви докажа противното, ако желаете. — Измъкна от чантата си голям кремав плетен пуловер и го преметна върху раменете си. С бялата си тениска и дънките, разрошената си коса и сега с пуловера сякаш слизаше от страниците на някое скъпарско модно списание.
Изглеждаше невероятно. И не знам дали се дължеше на мимолетното разсейване от съвършения му вид, или защото знаех, че ме обича, но заплахата му вече не ме изпълваше с ужас. Това беше моят господин Петдесет нюанса и той си бе такъв.
Докато взимах сешоара, в мен разцъфна нова надежда. Щяхме да намерим средно положение. Просто и двамата трябваше да научим потребностите на другия и да ги задоволяваме. «Мога да го направя, нали?»
Погледнах се в огледалото на тоалетката. Носех бледосинята риза, която ми беше купил и сложил в куфара Тейлър. Косата ми беше в безпорядък, лицето ми бе зачервено, устните ми подути. Докоснах ги, спомнила си изгарящите целувки на Крисчън, и не можах да сдържа усмивката си. «Да, обичам те» — бе казал той.
— Къде точно отиваме? — поинтересувах се, докато чакахме във фоайето портиерът да докара колата.
Крисчън ми се усмихна заговорнически. Виждах, че полага отчаяни усилия да скрие радостта си. Честно казано, това изобщо не беше в стила на господин Петдесет нюанса.
Изглеждаше по същия начин, когато летяхме с безмоторния самолет — може би пък тъкмо това щяхме да правим. Усмихнах му се широко. Той ме изгледа по онзи свой начин с кривата си усмивка. После се наведе и нежно ме целуна.
— Имаш ли представа колко щастлив ме правиш?
— Да… определено. Защото и ти ме караш да се чувствам по същия начин.
Ухилен до уши, портиерът се появи с колата на Крисчън. Божичко, днес всички бяха щастливи.
— Страхотна кола, господине — каза той, докато му подаваше ключовете. Крисчън му намигна и му даде неприлично голям бакшиш.
Намръщих му се. Честно.
Докато летяхме по улиците, Крисчън беше потънал в дълбок размисъл. От тонколоните се носеше глас на млада жена с приятен богат тембър и аз се изгубих в тъжната сантиментална мелодия.
— Налага се да се отклоним за малко. Няма да се забавим много — разсеяно каза той, откъсвайки ме от песента.
«О, защо?» Гризеше ме любопитството да разбера каква е изненадата. Богинята в мен подскачаше като петгодишно момиченце.
— Разбира се — отговорих аз. Нещо не ми изглеждаше както трябва. Крисчън изведнъж се бе намръщил.
Той отби в паркинга на една голяма автокъща, спря, обърна се към мен и каза:
— Трябва да ти вземем нова кола.
Зяпнах го.
«Сега?» В неделя? Какво ставаше, по дяволите? Освен това бяхме в представителство на сааб.
— Няма ли да е ауди? — Не ми хрумна да кажа нищо друго и — виж ти! — той се изчерви.
Крисчън засрамен? Сигурно му се случваше за пръв път!