— Реших, че може да искаш друга кола. Явно се чувстваше неловко.
«О, моля те…» Идеален момент да го подразня.
— Сааб ли?
— Да. Девет-три. Ела.
— Какво толкова им харесваш на чуждите коли?
— Немците и шведите произвеждат най-безопасните коли на света, Анастейжа.
«Така ли?»
— Мислех, че вече си ми поръчал ново ауди А3.
Крисчън ми отправи мрачно развеселен поглед.
— Мога да го откажа. Ела. — Слезе, заобиколи от моята страна и ми отвори вратата.
— Дължа ти подарък за завършването — каза и ми подаде ръка.
— Наистина няма нужда да го правиш.
— Има. Моля те. Ела. — Гласът му показваше, че не бива да си играя с него.
Примирих се със съдбата си. Сааб? Исках ли сааб? Аудито много ми харесваше. Беше си много яко.
Естествено, сега се намираше под цял тон бяла боя… Потреперих. И _тя_ още бродеше някъде наоколо.
Хванах Крисчън за ръка и влязохме в шоурума.
Трой Търниански, консултантът, се залепи за Крисчън като дъвка. Надушваше продажба. Акцентът му звучеше странно, навярно бе от североизточните щати или пък от Великобритания? Не можех да определя.
— Сааб ли, господине? Втора ръка? — Той радостно потри ръце.
— Нов — отсече Крисчън.
«Нов!»
— Имате ли предвид конкретен модел, господине?
— Спортен седан девет-три.
— Отличен избор, господине.
— Какъв цвят, Анастейжа? — попита Крисчън.
— Хм… Черен? — Свих рамене. — Наистина няма нужда да го правиш.
Той се намръщи.
— Черното не се вижда лесно нощем.
«О, за бога!» Устоях на изкушението да извъртя очи към тавана.
— Ти имаш черна кола.
Той ми се навъси.
— Тогава яркожълт. — Пак свих рамене.
Той направи физиономия — яркожълтото явно не му харесваше.
— Какъв цвят искаш да избера? — попитах го, сякаш е дете, каквото всъщност беше в много отношения. Тази мисъл ми бе неприятна — едновременно тъжна и отрезвяваща.
— Сребрист или бял.
— Тогава сребрист. Знаеш ли, предпочитам аудито — прибавих.
Усетил, че ще изгуби сделката, Трой пребледня.
— Може би искате кабрио, госпожо? — И въодушевено плесна с ръце.
Подсъзнанието ми презрително потръпна, отвратено от цялата процедура по купуване на кола, но богинята в мен го тушира на пода. «Кабрио ли? Брутално!»
Крисчън намръщено се вторачи в мен.
— Кабрио ли? — И повдигна вежди.
Изчервих се. Все едно имаше пряка линия с богинята в мен, каквато всъщност имаше, естествено. Това на моменти ми създаваше изключителни неудобства. Забих поглед в ръцете си.
Крисчън се обърна към Трой.
— Каква е статистиката за безопасността на кабриото?
Доловил слабото му място, консултантът се приготви да нанесе решителния си удар и го засипа с всевъзможни статистики.
Естествено, Крисчън се стремеше да осигури безопасността ми. Това беше като религия за него и какъвто си беше фанатик, внимателно слушаше опитното бръщолевене на Трой. Господин Петдесет нюанса наистина се безпокоеше.
«Да, обичам те.» Спомних си прошепнатите му задавени думи от сутринта и по вените ми потече разтопена лава, сладка като мед. Този човек, истински божи дар за жените, ме обичаше.
Улових се, че глупаво съм му се ухилила, и когато ме погледна, изражението ми хем го развесели, хем го озадачи. Искаше ми се да се прегърна сама от щастие.
— С каквото и да сте се надрусали, и аз бих желал да опитам, госпожице Стийл — прошепна ми Крисчън, когато Трой тръгна към компютъра си.
— Надрусана съм с вас, господин Грей.
— Така ли? Защото определено изглеждате друсана. — Той ме целуна. — И ти благодаря, че прие колата. Стана по-лесно от предишния път.
— Е, това не е ауди А3.
Крисчън се усмихна.
— Аудито не беше кола за теб.
— Харесваше ми.
— Господине? Открих един сааб девет-три в представителството ни в Бевърли Хилс. Можем да ви го докараме до два дни — триумфално заяви Трой.
— Нов ли е?
— Да, господине.
— Отлично. — Крисчън извади кредитната си карта. Или пък беше на Тейлър? Тази мисъл ме смути. Зачудих се как е Тейлър и дали е открил Лийла в апартамента. Разтрих челото си. Да, там беше и целият багаж на Крисчън.
— Бихте ли дошли насам, господин… — консултантът погледна името на картата — Грей.
Крисчън ми отвори вратата и ми помогна да се кача.
— Благодаря — казах му, когато се настани до мен.
Той се усмихна.
— Моля, Анастейжа.
Щом запали двигателя, музиката зазвуча отново.
— Кой пее? — попитах аз.