Колкото по-нататък отивахме, толкова по-големи ставаха яхтите. Крисчън ме заведе на кея и спря пред огромен катамаран.
— Реших да излезем в морето днес. Това е моята яхта.
«Мама му стара!» Сигурно беше петнайсет метра. Два гладки бели корпуса, палуба, просторна каюта и внушителна мачта. Не знаех нищо за яхтите, но виждах, че тази е специална.
— Леле… — ахнах смаяно.
— Създадена е от моята компания — гордо ме информира той и сърцето ми се преизпълни с радост. — Проектирана е от най-добрите корабни архитекти на света и е построена тук в Сиатъл в моята корабостроителница. Има хибридни електрически двигатели, асиметрични швертове, грот с…
— Добре… Успя да ме объркаш, Крисчън.
Той се ухили.
— Страхотна яхта.
— Изглежда невероятно, господин Грей.
— Така си е, госпожице Стийл.
— Как се казва?
Крисчън ме затегли отстрани, за да прочета името: «Грейс». Изненадах се.
— На майка си ли си я кръстил?
— Да. — Той наклони глава настрани. — Странно ли ти се струва?
Свих рамене. Бях изненадана — Крисчън винаги изглеждаше неуверен в нейно присъствие.
— Аз обожавам майка си, Анастейжа. Защо да не кръстя яхтата си на нея?
Изчервих се.
— Не, не че… просто… — Мамка му, как можех да го изразя с думи?
— Грейс Тревелиан-Грей ми спаси живота, Анастейжа. Дължа й всичко.
Погледнах го и оставих благоговението в това тихо изречено признание да ме облее. За пръв път осъзнавах, че той обича майка си. Тогава на какво се дължеше напрегнатата му неувереност към нея?
— Искаш ли да се качим? — попита той с блеснали развълнувани очи.
— Да, разбира се.
Крисчън видимо се зарадва и ме хвана за ръка. Качихме се по малкия трап и застанахме под навеса на палубата.
От едната страна имаше маса и подковообразна пейка, покрита с бледосиня кожа, на която можеха да се съберат поне осем души. Погледнах през плъзгащите се врати на каютата и се сепнах, като забелязах движение. Отвътре излезе висок рус мъж, силно загорял, къдрокос, с кафяви очи, облечен в избеляла розова тениска, къси панталони и мокасини. Изглеждаше трийсет и няколко годишен.
— О, Мак! — възкликна Крисчън.
— Господин Грей! Добре дошли! — Двамата се ръкуваха.
— Анастейжа, това е Лиам Макконъл. Лиам, това е приятелката ми Анастейжа Стийл.
«Приятелката му!» Богинята в мен изпълни кратка арабеска. Още беше захилена за кабриото. Трябваше да свикна с това — не го казваше за пръв път, но когато го чувах да го произнася, пак ме обземаше вълнение.
— Много ми е приятно. — Стиснахме си ръцете.
— Казвайте ми Мак — дружелюбно рече той. Не успях да определя откъде е акцентът му. — Добре дошли на борда, госпожице Стийл.
— Ана, моля — измънках и се изчервих. Имаше бездънни кафяви очи.
— Как я намираш, Мак? — бързо се намеси Крисчън и в първия момент си помислих, че говори за мен.
— Готова е за морето, господин Грей. — Мак се ухили до уши. «А, яхтата, «Грейс». Каква съм глупачка!»
— Ами тогава да отплаваме.
— Ще я изведете ли?
— Да. — Крисчън му отправи дяволита усмивка. — Едно кръгче, Анастейжа?
— Разбира се.
Последвах го вътре. Точно пред нас имаше Г-образен диван от кремава кожа, а през грамадния заоблен прозорец над него се разкриваше панорамна гледка към яхтклуба. Наляво се намираше кухненският бокс — отлично обзаведен, всичко от светло дърво.
— Това е каюткомпанията. В съседство е камбузът. — Крисчън посочи към кухнята.
После ме хвана за ръка и ме разведе из каюткомпанията. Оказа се изненадващо просторна. Подът беше от същото светло дърво. Всичко изглеждаше модерно и лъскаво и създаваше лека, весела атмосфера, но бе и съвсем функционално, като че ли Крисчън не прекарваше тук много време.
— Баните са от двете страни — посочи той, после отвори малката врата със странна форма точно пред нас и влязохме през нея. Озовахме се в луксозна спалня. «О…»
Двойното легло от светло дърво и светлосините завивки бяха като спалнята му в «Ескала». Явно си избираше дадена тема и се придържаше към нея.
— Това е голямата каюта. — Крисчън ме погледна със сияещи очи. — Ти си първото момиче, което влиза тук, освен Мия, която не се брои.
Изчервих се под палещия му поглед и пулсът ми се ускори. Наистина ли? Поредният «пръв път». Той ме притегли в прегръдката си, пръстите му се заровиха в косата ми и ме целуна, дълго и силно. Когато се отдръпна от мен, и двамата се бяхме задъхали.
— Може да опитаме леглото — прошепна до устата ми Крисчън.
«О, в морето!»