— Само че не сега. Ела, Мак скоро ще вдигне котва. — Преодолях разочарованието си, когато ме хвана за ръка и ме поведе обратно през каюткомпанията. Пътьом посочи друга врата.
— Там е офисът, а отпред има още две каюти.
— Колко души могат да спят на борда?
— Шестима. Досега обаче съм канил само семейството си. Обичам да плавам сам. Но не и когато ти си тук. Трябва да те държа под око.
Отвори един шкаф и извади яркочервена спасителна жилетка.
— Стой мирна. — Нахлузи я през главата ми и стегна всички ремъци. През цялото време на устните му играеше лека усмивка.
— Обичаш да ме завързваш, нали?
— По всякакъв начин. — Крисчън ми се ухили похотливо.
— Ти си перверзник.
— Знам. — Той повдигна вежди и се ухили още по-широко.
— Моят перверзник — прошепнах.
— Да, твоят.
Щом свърши, Крисчън хвана двата края на жилетката и ме целуна.
— Завинаги — каза и ме пусна преди да успея да реагирам.
«Завинаги! Мама му стара!»
— Ела. — Крисчън ме хвана за ръка и ме изведе навън. Изкачихме няколко стъпала и се озовахме на горната палуба при рубката, в която имаше голям рул и седалка. Мак правеше нещо с въжетата на носа на яхтата.
— Тук ли си научил всичките си трикове с въжета? — попитах невинно.
— Моряшките възли ми се оказаха полезни. — Той ме изгледа оценяващо. — Май нещо сте любопитна, госпожице Стийл. Обичам да любопитствате. С най-голямо удоволствие ще ви покажа на какво съм способен с въже. — Ухили ми се, но аз му отвърнах с безизразно лице, сякаш ме е разстроил, и той моментално се намръщи.
— Хвана се — засмях се аз.
Устните му се извиха и Крисчън присви очи.
— По-късно може да се наложи да се разправям с теб, но сега трябва да управлявам яхтата.
Седна на пулта, натисна някакъв бутон и моторите зареваха.
Мак мина тичешком покрай нас, усмихна ми се, скочи на палубата долу и се зае да развързва някакво въже. Може би и той знаеше трикове с въжета. Тази мисъл се появи неканена в ума ми и ме накара да се изчервя.
Подсъзнанието ми ме стрелна с гневен поглед. Мислено свих рамене и погледнах Крисчън — обвинявах господин Петдесет нюанса за това. Когато Мак му извика, че сме готови да потеглим, той вдигна слушалката и се свърза с бреговата охрана.
За пореден път бях изумена от уменията му. Имаше ли изобщо нещо, което да не може да прави? И тогава си спомних добросъвестния му опит да нареже чушки в моята квартира в петък и тази мисъл ме накара да се усмихна.
Крисчън бавно изкара «Грейс» от мястото й на кея и я насочи към изхода на пристанището. Зад нас на сушата се беше събрала малка тълпа, която гледаше отплаването ни. Няколко деца махаха с ръце и аз им отговорих.
Крисчън се озърна през рамо, после ме притегли в скута си и започна да ми показва различни уреди в рубката.
— Хвани руля — нареди той, властен както винаги.
— Слушам, капитане! — засмях се и се подчиних.
Крисчън постави длани плътно върху ръцете ми, продължи да управлява яхтата и след няколко минути бяхме в открито море, в студените сини води на залива Пюджит. Отвъд защитната стена на яхтклуба вятърът духаше по-силно и морето се вълнуваше.
Не можех да не се усмихна, доловила вълнението на Крисчън — беше адски забавно. Направихме широк завой и се насочихме на запад към полуостров Олимпик, плавахме по вятъра.
— Време е да вдигнем платната — възбудено каза Крисчън. — Хайде, поеми руля. Дръж този курс.
«Какво?!»
Той се ухили на изписалия се на лицето ми ужас.
— Много е лесно, бебчо. Дръж руля и гледай хоризонта над носа. Ще се справиш чудесно, винаги се справяш. Когато вдигнем платната, ще усетиш тегленето. Просто поддържай курса. Щом ти дам знак ей така… — Крисчън направи жест с длан, сякаш си прерязваше гърлото — можеш да угасиш двигателите. С този бутон. — Посочи един голям черен бутон на пулта. — Разбра ли?
— Да — отвърнах отчаяно. Паникьосах се. «Мама му стара — нали само щях да се возя!»
Крисчън бързо ме целуна, стана и енергично тръгна към носа, където двамата с Мак се заеха да развиват платната, да развързват въжета и да въртят лебедки и скрипци. Работеха добре в екип, подвикваха си разни моряшки термини. Зарадвах се, че господин Петдесет нюанса може толкова безгрижно да си сътрудничи с някого.
Мак може би му беше приятел. Доколкото виждах, Крисчън явно нямаше много приятели, но пък същото се отнасяше и за мен. Е, поне в Сиатъл. Единствената ми приятелка правеше тен в Сейнт Джеймс на западното крайбрежие на Барбадос.
Изведнъж ми домъчня за Кейт. Моята съквартирантка ми липсваше повече, отколкото си мислех. Надявах се, че ще промени решението си и ще се прибере с брат си Итън, вместо да удължи ваканцията си с Крисчъновия брат Елиът.