Как го правеше това?
— Хайде, апартаментът е чист. Можем да се върнем.
— А багажът ни в хотела?
— Тейлър вече го е прибрал.
«О! Кога?»
— Днес, след като с хората си претърси «Грейс» — отговори Крисчън на неизречения ми въпрос.
— Този нещастник изобщо спи ли?
— Спи. — Той озадачено повдигна вежди. — Просто си върши работата, Анастейжа, и много го бива. Джейсън е истинска находка.
— Кой Джейсън?
— Джейсън Тейлър.
Мислех, че Тейлър е малкото му име. Джейсън. Подхождаше му — солидно, надеждно. Кой знае защо, ме накара да се усмихна.
— Много държиш на Тейлър. — Крисчън ме погледна замислено.
— Да, държа. — Въпросът му ме смути. Той се намръщи. — Но не ме привлича, ако на това се мръщиш. Престани.
Крисчън се намуси.
«Божичко, понякога е като дете.»
— Мисля, че Тейлър се грижи много добре за теб. Затова го харесвам. Струва ми се любезен, сигурен и верен. Прилича ми на добродушен чичко.
— Чичко ли?
— Да.
— Добре, нека е чичко.
Засмях се.
— О, Крисчън, кога най-после ще пораснеш?
Той ме зяпна с отворена уста, изненадан от изблика ми, но после се намръщи, сякаш размишляваше над въпроса ми. Накрая каза:
— Опитвам се.
— Личи си, че полагаш огромни усилия — казах и извъртях очи.
— Само какви спомени събуждаш в мен, когато ми се блещиш така, Анастейжа! — засмя се Крисчън.
Аз също се засмях.
— Е, ако слушкаш, може да поосвежим някой от тези спомени.
По устните му плъзна весела усмивка.
— Да слушкам ли? — Повдигна вежди. — Наистина, госпожице Стийл, какво ви кара да смятате, че искам да ги освежавам?
— Може би грейналите ти като коледна елха очи, когато го казах.
— Вече ме познаваш наистина добре — иронично отвърна Крисчън.
— Бих искала да те опозная повече.
Той се усмихна.
— И аз теб, Анастейжа.
— Благодаря, Мак. — Крисчън се ръкува с Макконъл и слезе на кея.
— За мен винаги е огромно удоволствие, господин Грей. Довиждане, Ана, радвам се, че се запознахме.
Срамежливо стиснах ръката му. Сто на сто знаеше какво сме правили на яхтата с Крисчън, докато той беше на острова.
— Приятен ден, Мак, и ти благодаря.
Той ми се ухили и ми намигна, което ме накара да се изчервя. Крисчън ме хвана за ръка и тръгнахме по кея към крайбрежната алея.
— Откъде е Мак? — полюбопитствах, като си мислех за акцента му.
— От Ирландия… Северна Ирландия.
— Приятел ли ти е?
— Мак ли? Той работи при мен. Помогна в построяването на «Грейс».
— Имаш ли много приятели?
Той се намръщи.
— Не особено. С моята работа… не завързвам приятелства. Само… — Млъкна и се намръщи още повече. Разбрах, че за малко да спомене госпожа Робинсън.
— Гладна ли си? — опита се да смени темата той.
Кимнах. Наистина бях изгладняла.
— Ще вечеряме там, където оставих колата. Хайде.
Отидохме в едно малко италианско заведение, «Бийс». Напомни ми за ресторантчето в Портланд — няколко маси и сепарета, свежа и модерна обстановка, огромна черно-бяла снимка на фиеста от началото на XX век.
Настанихме се в едно от сепаретата и проучихме менюто, докато пиехме възхитително леко фраскати. Когато си избрах и вдигнах очи от менюто, видях, че Крисчън ме гледа замислено.
— Какво има? — попитах.
— Изглеждаш прелестно, Анастейжа. Разходката на открито ти се отразява добре.
Изчервих се.
— Чувствам се доста изгоряла от комбинацията слънце плюс вятър, да ти кажа честно. Обаче си прекарах страхотно. Идеално. Благодаря ти.
Той се усмихна.
— Удоволствието е мое.
— Може ли да те попитам нещо?
— Каквото поискаш, Анастейжа. Знаеш го. — Крисчън наклони глава настрани. Изглеждаше възхитително.
— Явно нямаш много приятели. Защо?
Той сви рамене и се намръщи.
— Казах ти, нямам време. Имам сътрудници — въпреки че това е различно, струва ми се. Имам семейство. И толкова. Освен Елена.
Не обърнах внимание на споменаването на тази вампирка.
— И нямаш нито един приятел на твоята възраст, с когото да излезеш и да поразпуснеш, така ли?
— Знаеш как обичам да разпускам, Анастейжа. И освен това имах много работа, докато изграждах бизнеса си. — Придоби малко озадачен вид. — Всъщност аз не правя нищо друго — освен че от време на време плавам с яхтата и летя.
— Даже в колежа ли?
— Да, и там.
— Значи само Елена, така ли?
Крисчън кимна предпазливо.