— Флинизъм.
Крисчън се засмя.
— Абсолютно.
Донесоха ордьоврите ни и брускети и сменихме темата. Крисчън се поотпусна.
Но когато поставиха пред нас прекалено големите чинии, не можех да не си помисля какъв съм видяла Крисчън днес — отпуснат, щастлив и безгрижен. Поне в момента се смееше, отново спокоен.
Мислено въздъхнах от облекчение, когато започна да ме разпитва за местата, на които съм ходила. Отговорът ми бе кратък, понеже не бях излизала от Съединените щати. От друга страна, Крисчън беше обиколил света. Поведохме по-лек, по-щастлив разговор за местата, които е посещавал той.
След вкусната и засищаща вечеря Крисчън потегли обратно към «Ескала» и нежният сладостен глас на Ива Касиди отново зазвуча от тонколоните. Това ми даде време да поразмишлявам. Имах умопомрачителен ден: доктор Грийн, под душа с Крисчън, неговото признание, любенето в хотела и на яхтата, купуването на колата. Дори самият Крисчън изглеждаше съвсем различен. Сякаш се беше отказал от нещо или пък го преоткриваше — не знаех какво точно.
Кой да предполага, че може да е толкова мил? Дали и самият той го бе знаел?
Погледнах го и видях, че също изглежда потънал в размисъл. И изведнъж ми хрумна, че Крисчън всъщност не е имал юношество — поне нормално. Поклатих глава.
Мислите ми се върнаха към бала, танца с доктор Флин и страха на Крисчън, че психиатърът ми е разказал всичко за него. Той все още криеше нещо от мен. Нима можехме да продължим нататък, ако се чувстваше така?
Боеше се, че ще го напусна, ако го опозная. Боеше се, че ще го напусна, ако е такъв, какъвто е. «О, този човек е невероятно сложна личност!»
Когато наближихме дома му, Крисчън започна да излъчва напрежение, което накрая стана осезаемо. Оглеждаше тротоарите и страничните улички, очите му скачаха във всички посоки. Търсеше Лийла, досетих се аз и също започнах да се озъртам. Всяка млада брюнетка привличаше вниманието ми, ала не я видяхме.
Когато стигнахме в гаража, устните му бяха мрачно стиснати. Зачудих се защо се връщаме тук, щом ще е толкова предпазлив и нервен. Залятото с боя ауди го нямаше. Когато Крисчън спря до джипа, Сойър дойде и ми отвори вратата.
— Здравей, Сойър — поздравих го аз.
— Добър вечер, госпожице Стийл — отвърна бодигардът. — Добър вечер, господин Грей.
— Нищо ли? — попита Крисчън.
— Нищо, сър.
Крисчън кимна, хвана ме за ръка и тръгнахме към асансьора. Знаех, че мозъкът му работи на бърза предавка — изглеждаше разсеян. Когато се качихме, се обърна към мен.
— Не ти е позволено да излизаш оттук сама. Разбираш ли?
— Добре. — «Божичко, брой до десет.» Обаче отношението му ме накара да се усмихна. Прииска ми се да го прегърна — този човек, толкова властен и лаконичен с мен, знам. Удивляваше ме фактът, че само допреди седмица щях да приема думите му като ужасно заплашителни. Сега обаче го разбирах много по-добре. Компенсиращ механизъм. Неизвестността около Лийла го стресираше, той ме обичаше и искаше да ме защити.
— Какво ти е толкова смешно? — измърмори Крисчън и на лицето му също се мярнаха следи от веселост.
— Ти.
— Аз ли, госпожице Стийл? И защо съм ви толкова смешен? — нацупи се той.
Цупенето на Крисчън беше… възбуждащо.
— Не се цупи.
— Защо? — Ставаше му все по-забавно.
— Защото ми действаш по същия начин, по който аз на теб ей с това. — Нарочно прехапах долната си устна.
Той повдигна вежди, едновременно изненадан и зарадван.
— Така ли? — И пак се нацупи, после се наведе и ме целуна невинно.
Обърнах се към него и в наносекундата, през която устните ни се докоснаха, характерът на целувката се промени — от този интимен допир във вените ми пламна опустошителен пожар и ме тласна към него.
Пръстите ми изведнъж се заровиха в косата му, той ме сграбчи и ме притисна към стената на асансьора, шепите му обгърнаха лицето ми и не ми позволиха да се откъсна от устните му, езиците ни се преплитаха един в друг. И не знаех дали теснотата на кабината прави всичко много по-реално, но усетих потребността му, тревогата му, страстта му.
«Мама му стара.» Желаех го — там, веднага.
Асансьорът звънна и спря, вратата се отвори и Крисчън отдръпна лицето си от моето, все още приковавал ме с хълбоци към стената и притиснал еректиралия си пенис към мен.
— Тпру — каза задъхано.
— Тпру — повторих и най-после си поех дъх.
Крисчън ме погледна с пламнали очи.
— Какво правиш с мен, Ана! — И прокара палец по долната ми устна.
С периферното си зрение забелязах как Тейлър се отдръпва и се скрива от поглед. Вдигнах лице и целунах Крисчън в ъгълчето на красиво изваяната му уста.