— Имам нова работа, която ми харесва. Естествено, че трябва да отида на работа. — «Какво иска да каже той?»
— Не трябва — подчертано повтори Крисчън.
— Да не си мислиш, че ще вися тук със скръстени ръце, докато ти се правиш на властелина на вселената?!
— Честно казано… да.
«О, Крисчън, Крисчън… Господи, дай ми сили.»
— Трябва да отида на работа, Крисчън.
— Не трябва.
— Напротив. Трябва. — Отговорих му бавно, като на дете.
Той се намръщи.
— Не е безопасно.
— Крисчън… Трябва да работя, за да си изкарвам прехраната. Успокой се, всичко ще е наред.
— Не, не трябва да работиш, за да си изкарваш прехраната. И откъде знаеш, че всичко ще е наред? — Вече почти викаше.
Какво искаше да каже? Че ще ме издържа ли? О, това даже не беше нелепо — та аз го познавах само от месец!
Той вече кипеше от гняв, очите му хвърляха мълнии, ала на мен хич не ми пукаше.
— За бога, Крисчън, Лийла стоеше до леглото ти и не ми направи нищо! И трябва да работя, да! Не искам да съм ти задължена. Имам да изплащам студентския си заем.
Крисчън стисна устни, а аз поставих ръцете си на кръста. Нямаше да отстъпя по този въпрос. За какъв се мислеше той?!
— Не искам да ходиш на работа.
— Само че не зависи от теб, Крисчън. Решението си е мое.
Той прокара пръсти през косата си, без да откъсва очи от мен.
Стояхме и се зъбехме един на друг. Изтекоха секунди, може би и минути.
— Сойър ще дойде с теб.
— Няма нужда, Крисчън. Държиш се безразсъдно.
— Безразсъдно ли? — изръмжа той. — Или Сойър идва с теб, или наистина ще проявя безразсъдност и ще те задържа тук.
«Няма да го направи, нали?»
— И как ще го направиш?
— О, ще намеря начин, Анастейжа. Недей да ме принуждаваш.
— Добре! — отстъпих аз и вдигнах ръце в знак, че се предавам. «Мамка му, господин Петдесет нюанса отмъстително се е завърнал!»
Стояхме един срещу друг и продължавахме да се мръщим.
— Добре, Сойър може да дойде с мен, ако така ще се почувстваш по-добре — съгласих се и завъртях очи. Крисчън присви своите и заплашително пристъпи към мен. Моментално отстъпих назад. Той спря и дълбоко си пое дъх, затвори очи и прокара пръстите и на двете си ръце през косата си. О, не! Господин Петдесет нюанса наистина се беше надъхал.
— Искаш ли да те разведа из апартамента?
Да ме разведе из апартамента? Той майтапеше ли се?!
— Добре — отвърнах предпазливо. Поредната смяна на темата. Крисчън ме хвана за ръка и леко я стисна.
— Не исках да те плаша.
— Не си ме уплашил. Просто се готвех да побягна. — Опитах се да се направя на остроумна.
— Да побегнеш ли? — Той се облещи.
— Шегувам се! — «Уф, божичко.»
Наложих си да се успокоя. Скандалите с господин Петдесет нюанса не биваше да се приемат несериозно.
И той ме разведе из апартамента и ми показа стаите. С изненада научих, че освен стаята за игри и трите допълнителни спални горе има отделно крило, в което живеят Тейлър и госпожа Джоунс — кухня, просторна дневна и две спални. Госпожа Джоунс още не се беше прибрала от гостуването при сестра си, която живеела в Портланд.
На долния етаж вниманието ми привлече стаята срещу неговия кабинет — помещение с огромна плазма и всевъзможни пултове за игри. Стори ми се много уютно.
— Значи имаш ексбокс? — подсмихнах се аз.
— Да, ама не ме бива много. Елиът винаги ме бие. Беше смешно, когато ти си помисли, че това е залата ми за игри. — Ухили ми се, забравил за гневното си избухване. Слава богу, доброто му настроение се връщаше.
— Радвам се, че ме намирате за смешна, господин Грей — отвърнах високомерно.
— Такава сте, госпожице Стийл — когато не изкарвате човек от нерви, разбира се.
— Обикновено ви изкарвам от нерви, когато се държите безразсъдно.
— Аз?! Безразсъдно?!
— Да, господин Грей. Грей Безразсъдния спокойно може да ви е прякорът.
— Аз нямам прякор.
— Ами тогава Безразсъдния наистина ще ви подхожда.
— Това според мен е въпрос на лично мнение, госпожице Стийл.
— Интересно какво е професионалното мнение на доктор Флин.
Крисчън се засмя.
Излязохме от стаята с телевизора, минахме през дневната и покрай сервизното помещение и внушителната изба и стигнахме до големия кабинет на Крисчън. Когато влязохме, Тейлър се изправи. Вътре имаше шестместна заседателна маса. Имаше и монитори. Нямах представа, че в апартамента е инсталирана система за наблюдение. Изглежда, покриваше балкона, стълбището, сервизния асансьор и фоайето.
— Здрасти, Тейлър. Развеждам Анастейжа.