Тейлър кимна, но не се усмихна. Зачудих се дали и на него са му се скарали и защо още работи. Когато му се усмихнах, той любезно кимна. Крисчън пак ме хвана за ръка и ме поведе към библиотеката.
— Разбира се, вече си била тук — каза и отвори вратата. Зърнах зеленото сукно на билярдната маса и попитах:
— Ще поиграем ли?
Крисчън се усмихна изненадано.
— Добре. Играла ли си някога?
— Малко — излъгах аз. Той присви очи и наклони глава настрани.
— Ти си безнадеждна лъжкиня, Анастейжа. Или не си играла никога, или…
Облизах устни.
— Да не се уплаши от малко конкуренция?
— Да се уплаша от момиченце като теб? — Крисчън се подсмихна добродушно.
— Да се обзаложим, господин Грей.
— Толкова ли сте уверена в победата си, госпожице Стийл? — весело и в същото време невярващо попита той. — На какво искаш да се обзаложим?
— Ако спечеля, ще ме заведеш пак в залата за игри.
Крисчън ме изгледа така, сякаш не разбираше точно какво съм казала.
— А ако спечеля аз? — попита след няколко напрегнати мига.
— Тогава имаш право на избор.
Устните му се извиха, докато обмисляше отговора си.
— Добре, дадено. Какво ще играем: пул, снукър или карамбол?
— Пул. Другите не ги знам.
Крисчън извади от един шкаф под една от книжните лавици голяма кожена кутия. В кадифеното гнездо в нея имаше билярдни топки и той бързо и ловко ги подреди върху сукното. Не бях играла пул на толкова голяма маса. Крисчън ми подаде щека и тебешир.
— Ще ги разбиеш ли? — предложи с престорена любезност. Забавляваше се — мислеше си, че ще спечели.
— Добре. — Натърках с тебешир върха на щеката и издухах излишния — като наблюдавах Крисчън през миглите си. Очите му потъмняха.
Прицелих се в бялата топка и с бърз чист удар улучих средата на триъгълника с такава сила, че една цветна топка бясно се завъртя и потъна в горния десен джоб. Останалите се пръснаха.
— Избирам цветните — осведомих го невинно, като скромно му се усмихнах. Устните му се извиха във весела усмивка.
— Моля — учтиво отвърна той.
Една след друга бързо вкарах в джобовете още три топки. Вътрешно танцувах. В този момент бях страшно благодарна на Хосе, задето ме научи да играя пул, при това добре. Крисчън гледаше безизразно и лицето му не издаваше нищо, но вече не ми се струваше толкова весел. Пропуснах зелената топка на косъм.
— Знаеш ли, Анастейжа, мога цял ден да стоя тук и да те гледам как се навеждаш и протягаш над масата — отбеляза той одобрително.
Изчервих се. Слава богу, че носех дънки. Крисчън се подсмихна. Опитваше се да ме разсее, копелето му с копеле. Съблече кремавия си пуловер, метна го на облегалката на един стол и ми се ухили, докато се готвеше да направи първия си удар.
Наведе се ниско над масата. Устата ми пресъхна. «А, сега разбирам какво искаше да каже.» Крисчън по тесни дънки и бяла тениска, наведен така… представляваше невероятна гледка. Направо си изгубих мисълта. Той бързо вкара четири червени топки, после направи фал, като вкара бялата.
— Елементарна грешка, господин Грей — подразних го.
Крисчън се подсмихна.
— О, аз съм само един глупав смъртен, госпожице Стийл. Ваш ред е, струва ми се. — Посочи масата.
— Нали не се опитвате да изгубите?
— А, не. Намислил съм си специална награда и искам да спечеля, Анастейжа. — Сви небрежно рамене. — Но пък аз и без това винаги искам да печеля.
Изгледах го с присвити очи. «Ами тогава…» Страшно се радвах, че съм по късата си синя риза. Обикалях около масата и се навеждах ниско при всяка възможност, показвайки му дупето и бюста си. Тази игра може да се играе и от двама. Хвърлих му прикрит поглед.
— Знам какво правиш — прошепна той. Очите му бяха потъмнели.
Кокетно килнах глава и нежно погалих щеката, бавно прокарвах ръка нагоре-надолу.
— А, просто се чудя откъде да нанеса следващия си удар — отвърнах сякаш разсеяно.
Надвесих се над масата и преместих оранжевата топка в по-добра позиция. После застанах точно пред Крисчън, наведох се и се прицелих. Чух го рязко да си поема дъх и естествено, не улучих. «Мамка му.»
Той се приближи, изправи се зад мен и докато още бях наведена напред, постави ръка върху задника ми. «Хмм…»
— За да ме дразните ли ми показвате това, госпожице Стийл? — И силно ме плесна.
Ахнах.
— Да — промълвих, защото си беше вярно.
— Внимавай какво си пожелаваш, бебчо.
Разтрих си дупето, а Крисчън заобиколи от другия край на масата, надвеси се и стреля. Улучи червената топка и тя се понесе към левия страничен джоб. Прицели се в жълтата, горе вдясно, и за малко не улучи. Ухилих се.