— Червена стая, идваме! — подразних го.
Крисчън само повдигна вежди и ми даде знак да продължа. Бързо вкарах зелената и по някаква случайност успях да вкарам последната оранжева топка.
— Определи джоба — измърмори Крисчън, сякаш говореше за нещо друго, нещо мрачно и неприлично.
— Горният ляв. — Прицелих се в черната, ударих я, но не улучих. «По дяволите!»
Той се усмихна дяволито, наведе се над масата и набързо вкара оставащите две червени. Направо се задъхах, като гледах изпънатото му гъвкаво тяло. Крисчън се изправи и натърка върха на щеката си с тебешир, впил пламтящите си очи в мен.
— Ако спечеля…
«Да.»
— Ще те напляскам и после ще те чукам върху билярдната маса.
«Мама му стара.» И последното мускулче надолу от пъпа ми се сви.
— Горният десен джоб — каза той, посочи черната топка и се наведе, за да стреля.
11
Крисчън удари бялата топка с грациозна лекота и тя се затъркаля по масата, целувайки черната, която съвсем, съвсем бавно се плъзна към горния десен джоб, поколеба се на ръба и накрая падна вътре.
По дяволите!
Той се изправи и изви устните си в триумфална усмивка, сякаш ми казваше: «Моя си, Стийл». После остави щеката си и небрежно тръгна мен. Не приличаше на президент на компания — приличаше на лошо момче от лош квартал. Леле-мале, адски беше секси.
— Няма да ревеш, че изгуби, нали? — каза Крисчън. Едва се сдържаше да не се захили.
— Зависи колко силно ще ме напляскаш — прошепнах, бях се подпряла на щеката си. Той я взе и я остави настрани, пъхна показалец в деколтето на ризата ми и ме притегли към себе си.
— Дайте да преброим провиненията ви, госпожице Стийл. — Започна да брои на пръсти. — Първо, накарахте ме да ревнувам от мой собствен служител. Второ, спорихте с мен за ходенето на работа. И трето, през последните двайсет минути си развявахте възхитителния задник под носа ми.
Меко сивите му очи блестяха възбудено. Той се наведе и потърка носа си в моя.
— Искам да си събуеш дънките и да махнеш тази наистина привлекателна риза. Веднага. — Залепи лека като перце целувка на устните ми, безгрижно отиде при вратата и я заключи.
Когато се върна и ме погледна, очите му пламтяха. Стоях парализирана като истинско зомби, сърцето ми блъскаше, кръвта ми бучеше в ушите и не бях в състояние да помръдна и мускул. В главата ми се въртеше една-единствена мисъл, «Това е за него», повтарях я безкрайно като мантра.
— Дрехите, Анастейжа. Като гледам, още си с тях. Съблечи ги — иначе ще го направя аз.
— Направи го ти. — Най-сетне възвърнах дар слово и гласът ми прозвуча гърлено и възбудено. Крисчън се ухили.
— О, госпожице Стийл, това е черна работа, обаче май ще приема вашето предизвикателство.
— Вие обикновено приемате предизвикателствата, господин Грей — казах и повдигнах вежди.
— Ами да, госпожице Стийл, каквото и да искате да кажете с това! — По пътя си към мен спря при малкото бюро, вградено в една от етажерките, и взе една трийсетсантиметрова пластмасова линия. Хвана я за двата края и я огъна, без да откъсва очите си от моите.
«Мама му стара — това оръжие ли си избра?» Устата ми пресъхна.
Изведнъж установих, че съм гореща и влажна навсякъде, където трябва. Единствено Крисчън можеше да ме възбуди само с поглед и огъването на линията. Той я пъхна в задния джоб на дънките си и се приближи към мен. Очите му бяха тъмни и излъчваха обещание. После, без да каже нито дума, приклекна пред мен и започна да ми развързва връзките, бързо и ловко, смъкна маратонките и чорапите ми. Опрях се на билярдната маса, за да не падна. Докато го гледах, се удивих от дълбочината на чувствата си към този човек. Обичах го.
Крисчън разкопча копчето на дънките ми, смъкна ципа, погледна нагоре през дългите си мигли и ми отправи възможно най-похотливата си усмивка, докато бавно ме събуваше. Последователно повдигнах крака и излязох от дънките, доволна, че нося красиви бели дантелени бикини. Той постави дланите си отзад на краката ми и плъзна носа си нагоре по бедрата ми. Направо се разтопих.
— Искам да си поиграя доста грубо с теб, Ана. Ще трябва да ми кажеш да спра, ако ти се види прекалено.
«О, божичко!» Той ме целуна… там. Тихо простенах.
— Кодова дума ли? — промълвих.
— Не, няма нужда от кодова дума, просто ми кажи да спра и ще спра. Разбираш ли? — Отново ме целуна, притиснал лицето си към мен. «О, страхотно е!» Крисчън се изправи и ме погледна напрегнато. — Отговори ми — заповяда ми с кадифено мек глас.