Выбрать главу

 — Не улучи — тихо произнесе Крисчън в ухото ми. Бузата ми беше притисната към сукното. — Постави си ръцете върху масата.

 Подчиних се.

 — Добре. Сега ще те напляскам и следващия път може би няма да пропуснеш. — Премести се от лявата ми страна, опрял еректиралия си пенис в хълбока ми.

 Простенах и сърцето ми се качи в гърлото. Дишах плитко и насечено и по вените ми пробягваше тежка, гореща възбуда. Той нежно започна да гали дупето ми, а с другата си ръка ме хвана за косата на тила, опря лакът в гърба ми и ме притисна към масата. Бях напълно безпомощна.

 — Разкрачи се — прошепна Крисчън и в първия момент аз се поколебах. Той силно ме удари — с линията! Плясъкът беше по-рязък от парването и ме изненада. Ахнах и Крисчън ме удари повторно.

 — Краката — заповяда ми той. Разкрачих се, задъхана. Линията отново ме плесна. Ох — пареше, но звучеше по-страшно, отколкото се усещаше в действителност.

 Затворих очи и поех болката. Не беше чак толкова зле и Крисчън вече дишаше по-тежко. Удари ме пак и после пак и аз изпъшках. Не бях сигурна още колко удара мога да понеса — но като го чувах, като знаех колко е възбуден, аз също се възбуждах още повече и бях готова да продължа. Пресичах от тъмната страна, място в душата ми, което не познавах добре, ала на което вече бях ходила в залата за игри — заедно с Талис. Линията ме удари отново. Простенах високо и Крисчън изпъшка в отговор. Удари ме пак — и пак… и още веднъж… този път по-силно… Потръпнах.

 — Стига. — Думата излезе от устата ми, преди да осъзная, че съм я изрекла. Крисчън веднага пусна линията и ме освободи.

 — Достатъчно ли ти е?

 — Да.

 — Сега искам да те чукам. — Гласът му прозвуча напрегнато.

 — Да — с копнеж прошепнах аз. Той си свали ципа, докато аз лежах задъхана на масата: знаех, че ще го направи грубо.

 За пореден път се удивих как съм понесла това, което правеше с мен досега — и да, какво удоволствие съм изпитала от него. Беше невероятно мрачно, но и невероятно негово съкровено…

 Крисчън плъзна два пръста в мен и започна да ги движи въртеливо. Усещането беше върховно. Затворих очи и му се оставих. Чух издайническото разкъсване на станиол, после той застана зад мен, между краката ми, като ме накара да ги разтворя още по-широко.

 И бавно проникна в мен. Изпълни ме. Чух го да надава стон на чиста наслада и това ме трогна. Крисчън здраво ме хвана за хълбоците, измъкна се от мен и се върна обратно с мощен тласък, който ме накара да извикам. Той спря за миг.

 — Пак ли? — попита тихо.

 — Да… Всичко е наред… Продължавай… отведи ме до края — произнесох задъхано.

 Той простена гърлено, отново се изхлузи от мен, после мощно нахлу вътре и продължи да го повтаря безкрайно, бавно, сладостно бавно — мъчителен, брутален, божествен ритъм.

 «О, божичко…» Пулсът ми започна да се ускорява. Крисчън също го усети и ускори ритъма, тласъците му ставаха все по-бързи и силни — и аз се предадох, изригнах около него в изчерпващ, опустошителен оргазъм, който ме остави абсолютно изнемощяла.

 Смътно усетих, че и Крисчън свършва, впил пръсти в хълбоците ми, после се отпусна върху мен. Свлякохме се на пода и той ме сгуши в обятията си.

 — Благодаря ти, бебчо — промълви той и покри обърнатото ми нагоре лице с леки като перце целувки. Отворих очи и го погледнах. Той ме прегърна още по-силно.

 — Бузата ти е порозовяла от сукното. — Крисчън нежно заразтрива лицето ми. — Как беше? — Очите му бяха разширени и предпазливи.

 — Потресаващо — прошепнах. — Харесва ми грубо, Крисчън, харесва ми и нежно. Харесва ми, че е с теб.

 Той затвори очи и ме притисна към себе си с всички сили.

 «Божичко, колко съм уморена!»

 — Ти си невероятна, Ана! Красива, умна, предизвикателна, забавна, секси… всеки ден благодаря на Божието провидение, че именно ти дойде да ме интервюираш, а не Катрин Кавана. — Целуна ме по косата. Усмихнах се и се прозях, както бях с притисната към гърдите му уста. — Аз те изтощавам — продължи той. — Хайде! В банята и после в леглото.

 Бяхме един срещу друг във ваната, до шия в пяна, обгърнати от сладостното ухание на жасмин. Крисчън едно по едно ми разтри ходилата. Беше толкова приятно, че чак не ми се вярваше.

 — Може ли да те помоля нещо? — прошепнах аз.

 — Разбира се. Каквото поискаш, Ана, знаеш го.

 Дълбоко си поех дъх и седнах във ваната.