— Утре… когато отида на работа… може ли Сойър само да ме остави на входа на службата и после да ме посрещне след работния ден? Моля те, Крисчън. Моля те.
Ръцете му замръзнаха неподвижно, челото му се покри с бръчки.
— Нали се бяхме разбрали — изсумтя той.
— Моля те — продължих да упорствам аз.
— А през обедната почивка?
— Ще си взема нещо от тук, за да не се налага да излизам. Моля те.
Крисчън ме целуна малко под глезена.
— Много ми е трудно да ти отказвам — промълви той, сякаш го приемаше за своя слабост. — И няма да излизаш, така ли?
— Няма.
— Добре.
— Благодаря ти. — Застанах на колене и като разплисквах вода навсякъде, го целунах.
— Няма за какво, госпожице Стийл. Как ви е дупето?
— Наболява ме. Но не е чак толкова зле. Водата ми действа успокояващо.
— Радвам се, че ми каза да спра.
— И дупето ми се радва.
Крисчън се ухили.
Проснах се на леглото. Бях тотално изтощена. Беше едва десет и половина, ала имах чувството, че е три през нощта. Това сигурно беше един от най-уморителните уикенди през целия ми живот.
— Госпожа Актън не е ли предвидила нощници? — неодобрително попита Крисчън.
— Нямам представа. Харесва ми да нося твоите тениски — измърморих сънено.
Лицето му омекна и той се наведе и ме целуна по челото.
— Трябва да поработя. Но не искам да те оставям сама. Може ли да се логна в системата в службата с твоя лаптоп? Ще те смущавам ли, ако работя тук?
— Лаптопът и без това не е мой… — Унесох се.
Будилникът се включи и ме събуди с новините за трафика. Крисчън още спеше до мен. Разтърках очи и погледнах часовника. Шест и половина — прекалено рано.
Навън валеше за пръв път от цяла вечност и беше доста мрачно. Чувствах се уютно и приятно в този грамаден модерен небостъргач, легнала до Крисчън. Протегнах се и се обърнах към красивия мъж до мен. Очите му рязко се отвориха и той примига сънено.
— Добро утро. — Усмихнах се, погалих го по лицето и се наведох да го целуна.
— Добро утро, бебчо. Обикновено се будя преди алармата.
— Настроена е на много рано.
— Така е, госпожице Стийл. Трябва да ставам. — Целуна ме и скочи от леглото. Аз се отпуснах обратно на възглавниците. Леле, да се събудиш в работен ден до Крисчън Грей. Как се беше случило всичко това? Затворих клепачи и задрямах…
— Хайде, сънливке, надигай се. — Крисчън се беше навел над мен, избръснат, изкъпан, свеж — «Хмм, ухае страхотно» — с колосана бяла риза и черен костюм, без вратовръзка. Президентът на компания се завръщаше.
— Какво има? — попита той.
— Ще ми се пак да дойдеш в кревата.
Крисчън ме зяпна изненадано, после се усмихна — почти срамежливо.
— Вие сте ненаситна, госпожице Стийл. Колкото и да ми харесва тази идея, в осем и половина имам среща, тъй че скоро трябва да тръгвам.
О, бях спала още цял час. «Мамка му.» Скочих от леглото пред развеселения поглед на Крисчън.
Набързо взех душ и облякох дрехите, които си бях приготвила предишната вечер: тясна пола, бледосива копринена риза и черни обувки на платформи с висок ток, всичко това от новия ми гардероб. Вчесах се и грижливо си вдигнах косата, после отидох в дневната, без да знам точно какво да очаквам. Как щях да стигна до службата?
Крисчън пиеше кафе на бара. Госпожа Джоунс правеше палачинки и бекон в кухнята.
— Изглеждаш прелестно — каза Крисчън, прегърна ме с една ръка и ме целуна под ухото. С периферното си зрение зърнах госпожа Джоунс да се усмихва. Изчервих се.
— Добро утро, госпожице Стийл — поздрави ме тя, докато поставяше палачинките и бекона пред мен.
— О, благодаря. Добро утро — измънках. Божичко, май щях да свикна с това.
— Господин Грей каза, че искате да си вземете обяд в службата. Какво бихте желали?
Обърнах се към Крисчън, който полагаше всички усилия да не се подсмихне, и го изгледах с присвити очи.
— Сандвич… салата. Нямам претенции — казах на госпожа Джоунс.
— Ще ви опаковам истински обяд, мадам.
— Моля, наричайте ме Ана, госпожо Джоунс.
— Добре, Ана. — Тя се усмихна и се обърна, за да ми направи чай.
«Леле-мале… суперско е.»
Погледнах Крисчън и предизвикателно наклоних глава — хайде де, обвини ме сега, че флиртувам с госпожа Джоунс.
— Трябва да тръгвам, бебчо. Тейлър ще се върне и ще те закара на работа със Сойър.
— Само до входа.
— Да. Само до входа — отвърна Крисчън. — Само че се пази.
Обърнах се и видях Тейлър да стои на прага. Крисчън се изправи и ме целуна, като повдигна брадичката ми.