— Чао, бебчо.
— Приятна работа, мили — извиках след него. Той се обърна, отправи ми красивата си усмивка и излезе. Госпожа Джоунс ми подаде чаша чай и аз изведнъж се почувствах неловко, останала насаме с нея.
— Откога работите при Крисчън? — попитах я, като си мислех, че трябва да поведа някакъв разговор.
— От четири години — любезно отвърна тя, докато ми опаковаше обяда.
— Мога и сама — казах, засрамена, че го прави вместо мен.
— Изяжте си закуската, Ана. Това ми е работата. Доставя ми радост. Приятно е да се грижиш за още някой, освен за господин Тейлър и господин Грей. — И ми се усмихна мило.
Бузите ми се изчервиха от удоволствие и ми се прииска да засипя тази жена с въпроси. Тя сигурно знаеше много за моя господин Петдесет нюанса, но пък въпреки че се държеше дружелюбно, поведението й беше чисто професионално. Знаех, че само ще засрамя и двете ни, ако започна да я разпитвам, затова си довърших закуската в любезно мълчание, нарушавано само от нейните въпроси за общите ми вкусови предпочитания.
След двайсет и пет минути на прага на дневната се появи Сойър. Бях си измила зъбите и го чаках. С кафявата книжна кесия с обяда си в ръка — не си спомнях майка ми някога да ми е приготвяла обяд за училище — го последвах към асансьора.
Тейлър чакаше в аудито и щом се качих, го поздравих весело:
— Добро утро, Тейлър.
— Добро утро, госпожице Стийл.
— Извинявай за неуместните ми забележки снощи, Тейлър. Надявам се, че не съм ти причинила неприятности.
Той ми се намръщи слисано в огледалото, докато се вливахме в сиатълския трафик.
— Рядко имам неприятности, госпожице Стийл.
«А, добре. Крисчън може да не му се е карал. Значи само на мен, така ли?!» — помислих си кисело.
— Радвам се да го чуя, Тейлър.
Докато отивах към бюрото си, Джак ми отправи преценяващ поглед.
— Добро утро, Ана. Добре ли прекара уикенда?
— Да, благодаря. А ти?
— Бива. Сядай — имам работа за теб.
Кимнах и седнах на компютъра. Сякаш бяха изтекли години, откакто не бях ходила на работа. Включих компютъра, отворих имейл браузъра — и естествено, имах имейл от Крисчън.
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Шеф
__Дата:__ 13 юни 2011, 08:24
__До:__ Анастейжа Стийл
«Добро утро, госпожице Стийл,
Искам само да Ви благодаря за прекрасния уикенд, въпреки всички драми.
Надявам се никога повече да не ме оставите.
И трябва да Ви напомня, че новината за СИП е засекретена за четири седмици.
Изтрийте този имейл веднага щом го прочетете.»
@ Ваш: Крисчън Грей
@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг» & шеф на шефа на Вашия шеф
C$
Надявал се никога да не го оставя?! Да не искаше да се пренеса при него? Леле-мале… Та аз едва го познавах. Натиснах делийт.
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Властен шеф
__Дата:__ 13 юни 2011, 09:03
__До:__ Крисчън Грей
«Уважаеми господин Грей,
Да се пренеса при Вас ли ми предлагате? И естествено, помнех, че доказателствата за Вашата легендарна способност да се бъркате в живота на хората са засекретени за още четири седмици. Да напиша ли чек за «Да се справим заедно» и да го пратя на баща Ви? Моля, не изтривайте този имейл, а му отговорете.
Обичам те!»
@ Анастейжа Стийл
@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
C$
— Ана! — сепна ме Джак.
— Да? — Изчервих се и той ми се намръщи.
— Всичко наред ли е?
— Естествено. — Изправих се и отидох с бележника си в кабинета му.
— Добре. Както навярно си спомняш, в четвъртък ще участвам в литературен симпозиум в Ню Йорк. Имам билети и резервации и искам да дойдеш с мен.
— В Ню Йорк ли?
— Да. Ще трябва да заминем в сряда и да пренощуваме там. Мисля, че ще ти е доста полезно. С учебна цел. — Очите му потъмняха, докато говореше, но продължаваше да се усмихва любезно. — Би ли уредила пътуването си? И резервирай още една стая в хотела, в който съм отседнал. Мисля, че Сабрина, предишната ми асистентка, е оставила всички подробности някъде на лесно място.
— Добре.
Пфу. Върнах се на бюрото си. Господин Петдесет нюанса нямаше да го приеме добре — обаче аз всъщност исках да отида. Очертаваше се като страхотна възможност и бях сигурна, че ще мога да държа Джак на разстояние, ако това беше скритият му мотив. Седнах. Вече бях получила отговор от Крисчън.
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Аз — властен?!
__Дата:__ 13 юни 2011, 09:07
__До:__ Анастейжа Стийл