Поклатих глава към екрана, но повече не можех да споря с Крисчън по имейла. Трябваше да потърпя до вечерта. Погледнах часовника. Джак още не се беше върнал от срещата, а аз трябваше да реша проблема с Елена. Препрочетох имейла й и заключих, че най-добрият подход е да го препратя на Крисчън. Нека той се занимава с нея.
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ Среща на обяд или досаден багаж от миналото
__Дата:__ 13 юни 2011, 11:15
__До:__ Крисчън Грей
«Крисчън,
Докато ти се намесваш в кариерата ми и си пазиш задника от моите безразсъдни писма, получих следния имейл от госпожа Линкълн. Нямам желание да се срещам с нея — даже да имах, не ми е позволено да напускам сградата. Не знам откъде е намерила имейл адреса ми. Как ще ме посъветваш да постъпя? Ето нейния имейл:
_Скъпа Анастейжа,_
_Много бих искала ла обядваме заедно. Мисля, че не започнахме както трябва, и ми се ще ла оправим нещата. Свободна ли сте някой лен през тази седмица?_
_Елена Линкълн_»
@ Анастейжа Стийл
@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
C$
C>
__Подател:__ Крисчън Грей
__Относно:__ Досаден багаж от миналото
__Дата:__ 13 юни 2011, 11:23
__До:__ Анастейжа Стийл
«Не ми се сърди. Грижа се за твоите интереси. Ако нещо ти се случи, никога няма да си го простя.
Аз ще се оправя с госпожа Линкълн.»
@ Крисчън Грей
@ Главен изпълнителен директор на «Грей Ентърпрайзис Холдинг»
C$
C>
__Подател:__ Анастейжа Стийл
__Относно:__ До после
__Дата:__ 13 юни 2011, 11:32
__До:__ Крисчън Грей
«Може ли да обсъдим всичко това довечера? Опитвам се да работя и твоята постоянна намеса много ме разсейва.»
@ Анастейжа Стийл
@ Асистентка на Джак Хайд, главен редактор на СИП
C$
Джак се върна след дванайсет и ми съобщи, че моето ходене в Ню Йорк се отлагало, въпреки че самият той щял да ходи, и не можел да направи нищо, за да промени политиката на висшето ръководство. Видимо бесен, той влезе в кабинета си и затръшна вратата. Защо беше толкова ядосан?
Дълбоко в себе си знаех, че намеренията му изобщо не са почтени, обаче бях убедена, че мога да се оправя с него, и се зачудих какво знае за предишните му асистентки Крисчън. Сейвнах тези мисли и продължих с малко работа, обаче реших да накарам Крисчън да промени мнението си, макар че перспективите не бяха обещаващи.
В един часа Джак подаде глава от кабинета си.
— Ана, моля те, би ли отишла да ми донесеш нещо за обяд?
— Разбира се. Какво по-точно?
— Сандвич с пастърма и ръжен хляб, без горчица. Ще ти дам парите, когато се върнеш.
— Нещо за пиене?
— Кола. Благодаря, Ана. — Прибра се в кабинета си, а аз посегнах към чантата си.
Мамка му. Бях обещала на Крисчън да не излизам никъде. Въздъхнах. Той изобщо нямаше да разбере. Нямаше да се бавя.
Клер от рецепцията ми предложи чадъра си, понеже още валеше като из ведро. Преди да изляза, аз се увих в якето си и скришом се огледах в двете посоки изпод огромния чадър. Като че ли всичко изглеждаше наред. Нямаше и следа от Призрачното момиче.
Закрачих към закусвалнята бързо и, надявах се, без да привличам внимание. Колкото повече се приближавах обаче, толкова по-силно усещане изпитвах, че ме наблюдават, и не знаех дали се дължи на засилената ми параноя, или наистина ме следят. Мамка му. Надявах се, че не е Лийла с пистолет.
«Просто си въобразяваш — изсумтя подсъзнанието ми. — Кой ще стреля по теб, по дяволите?!»
След петнайсет минути се върнах — жива и здрава и изпълнена с облекчение. Май прекалената параноя и зорката бдителност на Крисчън започваха да ми действат.
Джак разговаряше по телефона.
— Благодаря, Ана. Щом няма да идваш с мен, ще се наложи да останеш на работа до по-късно. Трябва да приготвим онази брошура. Надявам се, че нямаш планове за вечерта. — Усмихна ми се дружелюбно и аз се изчервих.
— Не, няма проблем — отговорих му с весела усмивка и свито сърце. Това нямаше да мине добре. Крисчън щеше да изкрейзи, сигурна бях.
Докато се връщах на бюрото си, реших да не му съобщавам веднага — иначе можеше да има време да се намеси по някакъв начин. Седнах и изядох сандвича със салата с пиле, който ми беше приготвила госпожа Джоунс. Беше страхотен. Госпожа Джоунс правеше жестоки сандвичи.
Естествено, ако се пренесях при Крисчън, тя щеше да ми приготвя обяд всеки ден. Тази мисъл ме смути. Никога не бях мечтала за неприлично богатство и всичко, което върви с него, а само за любов. Да намеря човек, който да ме обича и да не се опитва да управлява всяко мое движение. Телефонът иззвъня.