Десет минути по-късно Магда почука на вратата на стаята. Вигдис я отвори.
— Фрики ще говори — каза Магда.
Вигдис седеше на маса в дъното на кафенето на „Хверфисгата“, на няколко метра от полицейското управление. В такива моменти, извън участъка, Магнъс не можеше да повярва, че е исландка, а не американка. Тази хубава млада чернокожа жена по дънки и пуловер можеше спокойно да бъде детектив от бостънската полиция.
След срещата с Ингилейф, той тръгна да се шляе по улиците. Нямаше къде да иде — неудобно му беше да се върне в Полицейската школа, а и Балдур не би го приветствал в участъка. Мислите му скачаха от Ингилейф на случая с Оскар Гунарсон. И двата проблема го депресираха. Не можеше да измисли решение на нито един от тях.
Решението на Ингилейф му се струваше неизбежно. Случаят със смъртта на баща й през деветдесетте бе крайно болезнен за нея. Въпреки че именно това ги събра, Магнъс разбираше защо тя го свързва с него. Разбираше и защо иска да избяга и да започне отначало. Ингилейф постъпваше така, както смяташе за нужно.
Но Оскар бе различен случай. Въпреки че го отстраниха от разследването, Магнъс беше сигурен, че е прав.
А и не бе способен да остави работата недовършена.
Затова когато Вигдис му се обади, той веднага изтича до кафенето.
— Какво става? — попита той.
— Фрики проговори.
— Нощта в ареста свърши работа, а?
— По-скоро приятелката му. Тя го убеди.
— И?
— И ти се оказа прав. Смъртта на Габриел Орн не е била самоубийство.
— Кой го е убил? Бьорн ли?
— Може би Фрики. По-вероятно Харпа — Вигдис му предаде всичко, което Фрики й разказа за януарската нощ, за запоя в апартамента на Синдри, за това как Харпа се обадила на Габриел Орн да го примами навън и за плана как да се отърват от тялото, с който Фрики нямаше нищо общо.
— Пипнахме ги! — каза Магнъс победоносно. — А нещо за Оскар? И Листър?
— Фрики не знае нищо за тях — каза Вигдис. — Има само подозрения, както и ние, но без доказателства.
— Някаква представа кой може да е Инголфур Арнарсон?
— Никога не е чувал за него. Проверихме в телефонния указател. Има десетина души с това име. Роберт ги проверява в момента.
Роберт бе техен колега, детектив от отдел „Убийства“.
— Фрики виждал ли се е с някой от другите след смъртта на Габриел Орн?
— Само с Харпа. Срещнал я случайно в пекарната в „Селтярнарнес“. Разказал й теорията си, че Синдри и Бьорн може би са стреляли по Оскар и британския министър. Харпа не се изненадала.
— Значи и тя е замесена?
— Според Фрики, не. Както и според приятелката му, ако това е от значение.
— Сега вече ще ги арестувате ли?
— Балдур се колебае. В момента е в кабинета на Торкел да обсъдят въпроса.
— Но това е убийство! Ако не предумишлено, то поради небрежност. Балдур не може да го отрече.
— Да, разследването по случая с Габриел Орн ще бъде подновено, това е сигурно. Но въпросът е дали ти си прав за всичко, дали наистина той е свързан с убийството на Оскар.
— Няма как да го докажем без да ни потвърдят самоличността на Исак от Лондон, — каза Магнъс. — Но тези хора трябва да ги задържим веднага. Преди да убият още някого.
— Може би — отвърна Вигдис. — Виж, трябва да тръгвам. Ако решат да арестуват някого, трябва да съм на разположение.
— Да, разбира се — каза Магнъс. — Браво, Вигдис! И благодаря, че ме държиш в течение.
Магнъс допи кафето си, а Вигдис си тръгна, без да докосне своето. Той се усмихна доволно. Хубаво беше да се окажеш прав, няма съмнение. А и вече бе напълно убеден, че има връзка между групичката заподозрени и скорошните похищения.
Телефонът му иззвъня. Шарън Пайпър.
Магнъс вдигна.
— Здрасти, Шарън. Имаме ли потвърждение за Исак?
— Още не — каза Шарън. — Съпругът на свидетелката още не се е обаждал в офиса си.
— Защо не се свържете с индийската полиция? Важно е!
— Задръж малко, Магнъс. Имаме новини от Нормандия.
— Така ли?
— В селската пекарна на няколко километра от мястото, където стреляха по Листър, са обслужили един клиент сутринта преди похищението. Носел светлосиньо яке и карал мотор с холандски номера.
— Същият, когото е видял и фермерът?
— Явно.
— Дадоха ли по-подробно описание?
— Да. Интересното е каква монета е дал на продавачката. Първоначално помислила, че са двайсет цента, но после видяла, че греши.
— Исландски крони, познах ли?
— Да. Монета от петдесет.
— Стига бе! А какво е описанието?
— Хубав мъж. Черна коса, небръснат, сини очи, слаб, но жилав, на трийсет-трийсет и пет години. Сравнително висок, около метър и осемдесет и пет. Това е към шест фута и един инч.