Исак не знаеше как да постъпи. Провери и двата прохода към Грундарфиордур, без да открие и следа от пикапа на Бьорн. След тази дълга обиколка се върна обратно в селището. Сега обмисляше следващия си ход. На картата нямаше други проходи, през които да минава път на юг от градчето. Грундарфиордур се намираше в заливче с формата на подкова, оградено от всички страни с тревисти склонове, плавно преминаващи в скали. Имаше много водопади, но нищо подобно на проход. Имаше и други варианти, малко по-далеч, но откъде да започне?
Премина бавно през малкото рибарско пристанище. Макар резервоарът му да бе наполовина пълен, Исак спря на една бензиностанция.
Момчето зад тезгяха четеше книга. Беше на възрастта на Исак, може би с година-две по-малък, с отпуснато тяло, дълга руса коса и бледа кожа. Исак не разбираше как хора като него прекарват целия си живот в средата на нищото. Това би го подлудило. Исак би избягал оттук, веднага щом събере пари за билет до Рейкявик.
Плати горивото.
— Можеш ли да ме упътиш? — попита той юношата. — Търся един планински проход тук наоколо. Един приятел ми каза, че в него имало хижа.
— Тук в Грундарфиордур няма проходи — каза младежът. — Трябва да отидеш в Олафсвик или към Стикисхолмур.
— Тях ги огледах — каза Исак, — но хижа не намерих.
— Съжалявам — продавачът се зачете в книгата си, „Гроздовете на гнева“.
Исак се тръгна към изхода.
— Момент! — каза младежът. — Проходът Керлингин! Там живее Тролката.
— Тролка ли?
— Да! Не си чувал за Тролката от Керлингин? — продавачът изцъка с език, възмутен от невежеството на хората от Рейкявик. — Право на изток от новия път към Стикисхолмур. Там имаше хижа, сигурен съм.
Бьорн седеше пред хижата и слушаше Харпа вътре. Виковете й преминаха в стонове, а след това всичко утихна.
Той бе шокиран от реакцията й. Надяваше се, че поне ще разбере гледната му точка. Може би още има шанс за това, но има ли време? Бьорн знаеше колко е важен за нея, какво доверие му има.
След около четирийсет минути той влезе вътре.
Харпа се бе избутала до стената и лежеше, опряла гръб в нея.
Бьорн я развърза.
— Седни на стола — каза той. Беше по-скоро предложение, отколкото заповед.
Харпа не реагира. Затова той седна до нея и се облегна на стената.
— Мога ли да те оставя развързана? — попита я той. — И без това няма къде да избягаш. Главният път е на няколко километра оттук.
Харпа кимна.
В крайна сметка проговори, както той очакваше.
— И какво? Събрахте се след смъртта на Габриел Орн, така ли? Нали уж се разбрахме да не се срещаме повече? За да не може полицията да ни свърже.
— Не беше веднага след това, а през юни. Една вечер с брат ми отидохме на бар, в „Гранд Рок“. Там се засякох със Синдри. На следващия ден се срещнах с него и Исак. Всички бяхме на мнение, че това, което се случи с Габриел Орн, всъщност не беше толкова лошо. Че той си го заслужаваше. Че и други заслужават същото.
— Затова си отишъл във Франция. Но ако не си стрелял по Джулиън Листър, какво си правил там?
— Подготвях терена. Едни приятели на Синдри, с дрога се занимават, имаха човек в Амстердам, който намери пушка и мотор. Аз трябваше да говоря с тях и да им платя. После отидох до вилата на Листър в Нормандия и зарових пушката. Исак направи нещо подобно в Лондон.
— Да им платиш? Откъде взе пари?
— От Исак. Не знам откъде ги е намерил. Сигурно от техните.
— Няма ли да ми кажеш кой е дръпнал спусъка?
— Не.
Мълчание.
— Нали си наясно, че това е убийство? Всички вие сте убийци.
Бьорн въздъхна.
— Аз не мисля така, Харпа.
— Е какво е, ако не убийство?
— В Исландия винаги са умирали хора. Това е опасно място. Фермери умират в снежни виелици, докато търсят заблудени овце. Рибари се давят в океана…
— Вече не е така. От години не е умирал човек от студ. А баща ми никога не е губил член от екипажа си.
— Извадил е късмет — каза Бьорн. — Аз загубих брат си и братовчед си, когато лодката на чичо потъна. Оцеляха само той и още двама.
Харпа повдигна вежди.
— Не знаех.
— Бях на четиринайсет години — каза Бьорн. — Трябваше и аз да съм в лодката, но футболният ни отбор имаше важен мач за купата. Цял живот се обвинявам за това.
— Не си ми казвал — Бьорн забеляза искра съчувствие в очите на Харпа, но само за миг. — Но тези хора не са били убити!
— Не в прекия смисъл. Но те умряха, докато работеха за прехраната на семействата си. За разлика от банкерите, които никога не поемаха рискове.