— Не се ли занимавате само със сериозни престъпления?
— Занимаваме се с каквото има. За последните шест месеца кражбите с взлом се удвоиха, а вече съкратиха двайсетина души, заради кризата. Знаеш за какво говоря, сам виждаш как се пестят средства в полицейската школа.
Финансовата криза бе любима тема за разговор на исландците в момента.
— Някакви улики?
— Да, но не достатъчно. Убеден съм, че ще разрешим този случай до края на седмицата. Ти кога се връщаш при нас? Със сигурност опитът ти ще ни е от полза.
— След около два месеца май — въздъхна Магнъс.
Комисарят настоя Магнъс да мине за шест месеца едногодишния курс на исландската полицейска школа, за да му дадат значка. Магнъс прие без особен ентусиазъм, но не можеше да спори с комисаря — няма как да пази реда, ако не познава законите.
И така, от четири месеца насам, Магнъс беше ту ученик, ту учител. Втората роля му допадаше повече.
Водните струи забълбукаха, Арни затвори очи и се облегна назад. Магнъс се възползва от възможността да огледа белега на гърдите му. Хирургът в Националната болница го беше закърпил много добре. Магнъс бе виждал много по-ужасни белези от огнестрелни рани.
Веднага след пристигането си от Бостън преди четири месеца, Магнъс започна да работи с Арни по един случай. Арни не беше сред най-добрите детективи в Рейкявик и дори се говореше, че е на тази работа само защото чичо му, Торкел Холм, е шеф на полицията. Понякога Арни изкарваше Магнъс извън релси, но Магнъс го харесваше и ценеше предаността му.
Освен това, Магнъс никога нямаше да забрави, че Арни спаси живота му, като застана на пътя на куршума.
Двамата излязоха от джакузито, взеха по един студен душ, а после и по един топъл.
Докато се обличаха, Арни провери телефона си.
— Балдур ме е търсил — каза той, загледан в екрана. Натисна няколко копчета и залепи слушалката до ухото си.
Инспектор Балдур Якобсон беше шеф на Криминална полиция. Исландец, добро ченге и традиционалист, който гледаше с недоверие на методите на Магнъс. Магнъс го разбираше, но все пак не хранеше особени симпатии към него.
Явно имаше някакъв важен напредък по разследването с папагалите. Арни вдигна учудено вежди, докато го слушаше, а адамовата му ябълка започна да играе като луда. Бузите му пламнаха от вълнение.
— Да — каза той. — Да… да. Добре, веднага!
Разговорът събуди интереса на Магнъс.
— Какво става? — попита той, когато Арни затвори.
— Трябва да се връщам в централата — отвърна Арни. — Знаеш ли кой е Оскар Гунарсон?
— Мисля, че да — отвърна Магнъс. — Банкерът, нали?
Това беше голям проблем за Магнъс. Макар че успя да събуди знанията си по исландски и вече говореше почти без акцент, в малкия град Рейкявик всички се познаваха, за разлика от Магнъс, който не познаваше никого.
Арни започна бързо да се облича.
— Бившият шеф на „Одинсбанки“. Преди година го уволниха. Финансовата полиция и специалният прокурор го разследват. Снощи са го застреляли в Лондон.
— Има ли някаква връзка с Исландия?
— Английските ченгета още не знаят, но Балдур иска и ние да проверим.
— Има си хас!
— Трябва и ти да се включиш — добави Арни, докато обличаше якето си. — Като чуждестранен експерт.
— Балдур няма да ми се зарадва — отвърна Магнъс.
— Че това ли ще те спре? — подсмихна се Арни, грабна сака си и изхвърча от съблекалнята.
Магнъс отключи входната врата на малката къща в центъра на Рейкявик. Стените й бяха измазани в сиво и, подобно на повечето исландски къщи, покривът беше боядисан в ярък цвят — в случая светлозелено. Къщата беше на Арни и сестра му Катрин, макар че само тя живееше тук. Магнъс й плащаше скромен наем.
Качи се по стълбите до стаята си. Извади от хладилника една бира „Викинг“, отпусна се в креслото и я отвори. Исландците не пиеха в работни дни, пестяха силите си за героичните запои през уикенда, но в това отношение Магнъс си остана американско ченге, което има нужда от една бира след края на смяната.
Тялото му бе ободрено след плуването. Стаята бе малка, но достатъчна за Магнъс. Той нямаше много неща. Преди да дойде в Исландия, Магнъс живееше заедно с бившата си приятелка Колби, но там винаги се чувстваше като гост с няколко лични принадлежности сред купчините нейни вещи. Магнъс обаче имаше много книги. Част от тях бяха наредени върху дълга лавица на стената, а останалите лежаха на пода. В средата на тази неразбория, прилежно бяха наредени любимите му саги на исландски, много от тях донесени от баща му преди много години, с оръфани от прелистване страници.