Трето, привежда се доводът, че Бог е създал дървояда също както и Човека и че му е дал за храна семената, плодовете и дърветата, и че каквото си избере да яде, е благословено от Него. Това е всъщност основата и есенцията на пледоарията на защитата, която опровергавам със следното: свещената книга Битие ни казва, че Бог със своята безкрайна милост и щедрост е дал за храна на полските зверове и на пълзящите гадини всички семена, плодове и дървета. Той е дал дърветата на тези твари, които имат инстинкт да ядат дърво, ако и това да създава спънки и мъчнотии за Човека. Но Той не им е дал обработеното дърво и мебелите. Къде в тази Първа книга Мойсеева е позволено на гадините, що пълзят по земята, да обитават дърворезба? Нима когато е разрешил на пълзящите твари да се настанят в дъба, Бог е имал предвид, че могат да се нанесат и в Божия дом? Къде в Светото писание Всевишният е дал на животните правото да гризат храмовете му? И дали Той е заръчал на своите слуги да не ги е грижа, когато храмовете му се рушат и епископите му огламавяват? Този, който обитава жилището Господне, е също такъв нечестивец като прасето, дето изяжда светопричастната нафора и бива обесено.
По-нататък, в допълнение към гореказаното, се твърди, че Господ е създал и дървояда, както е създал Човека, и следователно Неговото творение е благословено, все едно колко проклето и зловредно е то. Но дали Всемогъщият, тъй велемъдър и благодетелен, наистина е създал гъгрицата, за да съсипва тя реколтата, а дървояда, за да съсипва дома Му? Най-умните ни църковни отци векове наред грижливо изучават всеки стих на Светото писание, досущ както войниците на Ирод са разпитвали грижливо за младенци, и не са открили нито една глава, нито един ред, нито един-едничък израз, където да се споменава дървоядът. Ето защо въпросът, който повдигам пред съда като първостепенен за това дело, е следният: бил ли е изобщо дървоядът в Ноевия ковчег? В Библията никъде не пише, че той се е качил или слязъл от здравото морско корито на Ной. Но можело ли е да бъде другояче, нали Ковчегът е бил от дърво? Как така Господ със своята безкрайна мъдрост ще допусне на борда твар, чиито всекидневни занимания могат да доведат до корабокрушение, до пагубната смърт на Човека и всички животни от Сътворението? Нима това е възможно? Ето откъде следва, че дървоядът не е бил в Ковчега и не е природно същество, а изродена твар, която не е съществувала по времето на гибелния, разрушителен Потоп. Откъде тогава се е взел родът му — дали се е пръкнал от само себе си, или някаква зла сила има пръст в гнусната му поява? Няма как да узнаем, но неговата ненавистна злонамереност е явна. Това долно същество се е продало на Дявола, с което само се е поставило извън покровителството и закрилата на Господ Бог. Какво по-убедително доказателство за това от начина, по който светотатства, от отвратителната лукавост, с която видиоти Юго, епископа на Безансон? Не е ли това дело на Дявола — години наред да действа подмолно в мрака и накрая триумфално да постигне скверната си цел? Адвокатът на обвиняемите обаче твърди, че дървоядът има Божията благословия да върши каквото си иска и да яде каквото си иска. С което се мъчи да ни внуши, че преяждането на епископския трон е благословено. И отива по-нататък, твърдейки, че Господ е поразил със собствената Си ръка един от епископите на Своята Света църква, точно както е поразил Валтасар, както е поразил Амалик, както е поразил мадиамците, както е поразил хананейците, както е поразил аморейския цар Сихон. Не е ли това богохулство, с чиято гнусота съдът трябва да се разправи, както Херкулес е очистил авгиевите обори?
И четвърто, поддържа се тезата, че този трибунал няма правомощия да издаде заповед за отлъчване. Но това означава да се отрече властта, дадена от Бог на невестата му, Църквата, която той е направил по-висша от целия свят, покорявайки всичко под нозете й, както заявява авторът на Псалтира, овци и волове, а също и зверовете полски, птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища. Напътвана от Светия дух, Църквата не може да сгреши. Не четем ли всъщност в свещените текстове за змии и други влечуги, чиято отрова е обезсилвана по чудотворен начин? Та нали в Еклесиаста пише, че змията наистина хапе, преди да е обаяна? Следователно тъкмо в свещено съгласие с Божието учение Църквата векове наред използва своята могъща и справедлива власт да анатемосва и афоресва вредните животни, чието гнусно присъствие е оскърбление за Божия взор. Нима проклятията Давидови на Гелвуйската планина да не пада ни роса, ни дъжд не се сбъднаха? Не повели ли Исус Христос, Божият Син, всяко дърво, което не дава добър плод, да бъде отсичано и хвърляно в огъня? А щом едно нещо без разум бива унищожено, задето не ражда плод, то може да бъде проклинано много повече, понеже по-голямото наказание включва по-малкото: cum si liceat quid est plus, debet licere quid est minus2. Нима змията в Райската градина не бе прокълната да се влачи по корем през всичките дни на живота си? А когато град Екс бил нападнат от змии, които плъзнали из топлите бани и ухапали смъртоносно много народ, не ги ли е афоресал светият епископ на Гренобъл, при което те изчезнали? По същия начин епископът на Лозана очистил гъмжащото от змиорки езеро Леман. И същият епископ прогонил от водите на същото езеро онези пиявици, които се хранели със сьомгата, дето вярващите често ядели по време на пости. Нима Егберт, епископ на Трир, не е анатемосал лястовиците, чието чирикане е смущавало молитвите на вярващите? И нима Свети Бернар не е проклел по подобен начин и причини рояци мухи, които на сутринта до една били трупове, като войниците на цар Сенахирим? И нима жезълът на свети Магнус, апостола на Алго, не е прогонил и афоресал всевъзможните плъхове, мишки и хлебарки? Следователно, не е ли редно и законно този съд да порази с мълнията на отлъчването осквернителите и рушителите на свещения Божи храм? Адвокатът на защитата твърди, че след като дървоядът няма безсмъртна душа, той не може да бъде отлъчен. Но не показахме ли, че, първо, дървоядът не е природно същество, след като не е бил на Ноевия ковчег, и второ, че деянията, заради които е призован да се яви пред съда, са ясно доказателство, че е обладан от зъл дух, по-точно от духа на Луцифер. Ето защо заповедта за отлъчване, за която моля и настоявам пред този съд, е вопиющо необходима.
2
Защото ако е допустимо по-голямото, трябва да бъде допустимо и по-малкото. (Лат.) — Б.пр.