4) В западната живопис канибализмът почти не е застъпен. От прекалено благоприличие ли? Едва ли: западното изкуство не се свени да изобразява извадени очи, отрязани глави в торби, жертвена мастектомия, обрязване, разпъване на кръст. Още повече, че канибализмът е бил езическа практика, която е могла удобно да бъде заклеймена с четката на художника, докато подмолно настървява публиката. Просто някои теми, изглежда, са по-често рисувани от други. Да вземем например Ной, човека от офицерското съсловие. Изненадващо е с колко малко картини на Ковчега разполагаме. Има разни образци на американския примитивизъм и едно мрачно платно на Якопо Басано в „Прадо“, но няма много други, които да идват наум. Адам и Ева, Изгонването от Рая, Благовещение, Страшният съд — всички те присъстват в творбите на големите майстори. Но Ной и неговият Ковчег? Ключов момент в историята на света, морска буря, екзотични животни, божествена намеса в човешките дела: всички необходими елементи са налице. Каква би могла да е причината за тази иконографска оскъдица? Може би липсата макар и на една-единствена велика творба, изобразяваща Ковчега, която да събуди интерес към темата и да я популяризира? Да не би пък на библейската история да й куца нещо: може би художниците единодушно са сметнали, че Потопът не показва Господ Бог в най-добрата му светлина.
Жерико е направил една скица на човекоядството на сала. Подчертаният антропографски момент е въплътен в един корабокрушенец с яки плещи, заръфал лакътя на доста мускулест труп. Ефектът е едва ли не комичен. Уцелването на верния тон винаги би било проблем.
5) Всяка картина е уловен миг. Какво ще си помислим, гледайки сцена, в която трима моряци и един войник изхвърлят хора в океана? Че жертвите са вече мъртви? Ако ли не, че сега ги погубват заради скъпоценностите им? Карикатуристите, които срещат затруднения при предаване на контекста на своите шеги, често си помагат с удобни надписи на билбордове пред вестникарските будки. При живописта еквивалентната информация трябва да влезе в заглавието: МРАЧНА СЦЕНА НА САЛА НА „МЕДУЗА“, В КОЯТО ОТЧАЯНИТЕ КОРАБОКРУШЕНЦИ, СМАЗАНИ ОТ УГРИЗЕНИЯ, ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ЗАПАСИТЕ СА ОСКЪДНИ, И ВЗЕМАТ ТРАГИЧНОТО, НО НАЛОЖИТЕЛНО РЕШЕНИЕ ДА ПОЖЕРТВАТ РАНЕНИТЕ, ЗА ДА СИ ОСИГУРЯТ ШАНС САМИТЕ ТЕ ДА ОЦЕЛЕЯТ. Е, това е предостатъчно.
Между другото, картината „Салът на «Медуза»“ не се е казвала „Салът на «Медуза»“. Тя е била записана в каталога на годишния Салон на живописта като „Scène de naufrage“ — „Сцена на корабокрушение“. Предпазлив политически ход? Може би. Но заглавието е същевременно и полезно указание за публиката: това е картина, а не мнение.
6) Не е трудно да си представим появата на пеперудата, изобразена от други художници. Но тя някак си доста грубичко се стреми да въздейства на чувствата. Дори да се преодолее проблемът с емоционалния тон, има две основни затруднения. Първо, появата й няма да изглежда реална, макар да отговаря на действителността; истинското невинаги е достоверно. Второ, бяла седем-осем сантиметрова пеперуда на сал от сто и четирийсет квадрата наистина създава проблеми с мащаба.
7) Ако салът е под водата, не може да се нарисува. Фигурите до една ще стърчат от морето като строен полк Венери Анадиомени3. Освен това липсата на сал поражда композиционни проблеми: ако всички са прави, понеже легнат ли ще се удавят, платното ще се задръсти с вертикали; за такова нещо се иска свръхизобретателност. По-добре да се изчака да умрат още хора, та салът да изплува и да може да се борави свободно с хоризонталната плоскост.
8) Лодката на „Аргус“, спряла отстрани, корабокрушенците протягат ръце, катерят се със сетни сили, трогателен контраст между лицата на спасявани и спасители, сцена на изнемога и радост — всичко това би било много въздействащо, няма съмнение. Жерико направил няколко скици на този миг на избавление. Можело е да се получи въздействащо изображение; но това е някак си… прекалено недвусмислено.
Ето това не е нарисувал.
Какво тогава е нарисувал? Какво всъщност ни се струва, че е нарисувал? Нека погледнем творбата, както би я видял един невежа. Внимателно разглеждаме „Сцена на корабокрушение“ без познания по френска военноморска история. Разглеждаме я с неизкушено око. Виждаме корабокрушенци на сал, които махат на миниатюрно корабче на хоризонта (не можем да не отбележим, че плавателният съд в далечината не е по-голям, отколкото би била онази пеперуда). Първоначално допускаме, че това е мигът на съзирането, водещ до избавлението. Предположението ни се дължи донякъде на неизтощимото ни предпочитание към хепиенда, но също и на склонността ни да се запитваме повече или по-малко съзнателно: как щяхме да узнаем за корабокрушенците, ако не бяха спасени?
3
Венера Анадиомена — Венера, излизаща от морето (гр.), — рисувана от Енгър, Бьоклин, Тициан. — Б.пр.