Това ни поразвесели, както можеш да си представиш, но най-добре ни се отрази контактът с индианците. Ако може да се съди по срещнатите тук по пътя бандити (това „тук“, ако искаш да го видиш в ученическия си атлас, е някъде до Мокапра), кой би очаквал индианците да удържат на думата си? По-късно Мат каза, че бил почти убеден, че гоним вятъра, а и аз признах, че мисля същото. Да, но те бяха тук, и четиримата, точно където казаха, че ще дойдат: на един завой на реката, голи-голенички, както ги е майка родила, изправени, макар и това да не ги правеше особено високи, и втренчени в нас без капка страх. И без капка любопитство, което беше странно. Човек би очаквал да искат да го пипнат или нещо такова. А те просто стояха, сякаш не те, а ние бяхме странните. Което си е точно така, като се замислиш. Гледаха ни, докато разопаковахме всичко, а после тръгнахме. Не ни предложиха да носят нещо, което малко ни учуди, но пък те не са носачи, нали? Има още 2 дни до останалата част от племето и до реката, която търсим. Изобщо не можехме да видим пътеката, която следваха. Явно хората от джунглата имат удивително чувство за ориентация. Ти тук със сигурност би се загубила, ангелче, както не можеш да намериш пътя от Шепърдс Буш до Хамърсмит, без да питаш полицая4. Вървяхме близо два часа, после спряхме да пренощуваме и ядохме рибата, която индианците бяха уловили, докато ни чакаха. Много съм уморен, но пък денят беше страхотен. Целувам те.
По-късно. Цял ден вървим. Добре, че тренирах във фитнес залата. Някои от нас се задъхаха след първия половин час, което не ме учудва, защото обикновено единственото им упражнение е да пъхнат крака под някоя маса и да забият зурли в гаванката. А, да, и да вдигат ръка, за да поръчат още една бутилка. Мат е в доста добра форма след всичките снимки на открито, в които мускулите му лъщят от зехтин (макар и не чак толкова добра, колкото би трябвало да бъде), и двамата с него поизпотихме екипа, като казахме, че профсъюзните правила не се отнасят за джунглата. Никой не искаше да изостане! Рибчо Жичко, който беше поувесил нос, откакто го уличихме в лъжа, реши, че е ужасно смешно да нарича индианците „Седящия бик“ и „Тонто“, но те, естествено, не го разбираха, а ние го срязахме. И без това не беше смешно. Невероятни са, индианците де. Ходят чисто голи през джунглата, страшно подвижни са и никога не се уморяват. Убиха маймуна със стрелички. Ядохме я за вечеря, е, не всички, по-гнусливите плюскаха консервирано телешко. Аз опитах маймуната. Приличаше на месо от волска опашка, но по-червено. Малко жилаво, ама вкусно.
Вторник. Бог знае кога ще пристигне пощата. В момента даваме писмата на Рохас — той е четвърти асистент и освен това е местен, затова го назначихме за пощальон. Това означава, че просто слага писмата в найлонова торбичка, за да не ги изядат бръмбари, дървояди и т.н. Като дойде хеликоптерът, Рохас ще предаде пощата. Тъй че бог знае кога ще получиш тези редове.
Липсваш ми (кратка пауза, за да надам своя циркаджийски вой). Днес трябваше да се срещнем с племето, но не сме в достатъчно добра форма. Бас държа, че някои са очаквали да ни карат с коли през джунглата, а на всеки десет-петнайсет километра да има камиони с храна и момичета с гирлянди от цветя да им сервират хамбургери и пържени картофки. Дебелият Дик, звукотехникът, сто на сто си е взел хавайска риза!
Все пак трябва да му се признае на Вик, от години не е сниман филм с такова съотношение между екип и бюджет. Двамата с Мат играем без дубльори (добрият стар Норман трябваше да договори доста повече пари по тази клауза). Даже храната не идва всеки ден — хеликоптерът пристига веднъж на три дни, защото Вик смята, че щял да ни разконцентрира. Удивително, нали? Студиото е съгласно на всичко.
Не, сладурче, няма нищо странно, както много добре знаеш. В студиото смятат Вик за гений и били готови да му дадат колкото поиска, докато онези типове от застрахователната компания не се заяли, задето големи филмови звезди падат от кану, не прегледали списъка и не намерили двама-трима, които киноиндустрията може да си позволи да загуби5. Аз понякога съм лошо момче, но те смятат, че няма да напусна работата посред джунглата; а Мат е темпераментен, което значи, че обикновено не работи, ако не му бутнат пликче бял прах, но май го е отказал, пък и не виждам никакви пласьори да се лашкат между дърветата като Тарзан. Съгласихме се с условията на Вик, защото вътре в себе си също го смятаме за гений.