Чудя се дали не сглупих, като ядох от онази маймуна снощи. Днес това определено ме забавя, а и Мат често клечеше зад храстите.
По-късно. О, извинявай: сряда. Стигнахме до племето. Най-великият ден в живота ми. Естествено, след деня, когато срещнах теб, сладурче. Появиха се изведнъж, когато прехвърлихме билото на един хълм и видяхме реката под нас. Изгубената река и до нея — изгубеният народ; удивително. Доста са ниски и изглеждат пълни, но всъщност всичко е само мускул. Пък и момичетата са хубави (не се тревожи, ангелче, пълни са с болести). Странното е, че не видяхме никакви старци. Може пък да са изостанали някъде. Само че ние мислехме, че цялото племе се движи заедно. Интересно. Освен това свърших противокомарните средства — поне онова, силното. Много ме изпохапаха гадовете. Вик каза да не се тръшкам — да не би отец Фърмин да е имал мазило против комари? Аз пък му заявих, че автентичността е хубаво нещо, но моите заклети почитателки не искат да ме гледат на големия екран с ей такива петна по лицето. Вик изтъкна, че изкуството искало жертви Аз му казах да върви по дяволите.
Четвъртък. Стъкмихме лагера до брега на реката. Всъщност направихме два лагера — един за бели (повечето от които са кафяви на червени петна) и един за индианците. Аз исках да построим голям общ лагер. Част от екипа бяха против, защото се страхуваха да не им откраднат часовниците (представи си), а други бяха „за“, та да можели по-добре да огледат индианките (представи си). Вик каза, че идеята да има два лагера била добра, защото навремето сигурно е било така и индианците щели да бъдат психологически подготвени да играят предците си. Аз пък му заявих, че само търси оправдание на снобизма си. Спорът стана твърде разгорещен и накрая изпратихме един от водачите да говори с индианците. Оказа се, че те и без това не искат да делят лагера си с нас. Странно, нали?
Идва вертолетът, така че ще приключвам.
С любов, Чарли
Скъпа Пипс,
Първо рандеву! Домъкнаха камерата и останалото оборудване. Голяма емоция (но не и за индианците, които не обръщаха внимание). Храна, цигари. И нищо против комари — можеш ли да повярваш? На всичкото отгоре Вик не позволява да ни носят вестници, което ме вбесява. Не сме деца, нали така? Едва ли играта ми ще се влоши, ако прочета някой брой на „Индипендънт“ отпреди две седмици. Или греша? Не мога да повярвам, че ни позволява да получаваме писма. Не че имаше нещо за Чарли. Наистина ти казах да пишеш само в краен случай, но не говорех сериозно. Надявам се, че си разбрала.
Петък. Виж, знам, че не искаш да говорим за това, но според мен тази кратка раздяла ще ни се отрази добре. В много отношения. Наистина. И без това вече съм стар за ергенски живот. „КРАЙ НА ЕРГЕНСКИЯ ЖИВОТ“, КАЗВА „ЛОШОТО“ МОМЧЕ ЧАРЛИ. Обичам те.
Скъпа Пипа, може би индианците ми влияят така (днес е събота). Те са толкова открити и прями. Ходят си голи-голенички, говорят каквото мислят, правят каквото си искат, ядат, когато са гладни, любят се, сякаш това е най-естественото нещо на света6, и лягат, за да умрат, щом стигнат края на живота си. Наистина впечатляващо. Не казвам, че мога да стана като тях, поне не веднага; просто ги чувствам страшно близки. Едва ли не ми се струва, че съм изпратен тук, за да получа житейски урок. Разбираш ли ме? Всичко е наред, сладурче, не мисля да се връщам с кост, забодена в носа, но затова пък смятам да изоставя закостенелите идеи. Онази глупост с Линда… знам, че се разбрахме да не говорим за това, но се чувствам такъв простак. Мъчно ми е, че те нараних. Че не ти казах истината. Тук, където изгубената река тече до краката ми, сред птици, чиито имена не знам дори на английски, аз съм щастлив, че сме заедно.
Неделя. Не е само разстоянието, магията или други подобни. Има нещо в самото място. Нали си спомняш как американските астронавти се върнаха от луната напълно променени, защото бяха видели, че земята е само една малка и далечна планета? Доколкото се сещам, някои от тях станаха религиозни или превъртяха, но важното е, че всички бяха променени. И с мен става горе-долу същото, само че вместо в технологичното бъдеще аз се върнах назад във времето. Всъщност това последното не го мисля. Всички в екипа смятат индианците за страшно примитивни, защото не познавали радиото. Аз пък мисля, че са страшно напреднали и зрели именно защото не познават радиото. Те ме учат на нещо, без да го съзнават. Започвам да гледам на нещата в перспектива. Господи, толкова съжалявам за Линда.