Понеделник. Дълго време се приготвяхме, а после заваля. Една от индианките ме учи на своя език. Не се тревожи, катеричке, сигурен съм, че бъка от болести7. Опитвах се да разбера как се наричат, нали разбираш, как се казва племето. И познай какво излезе — ТЕ НЯМАТ ИМЕ! Нито за племето си, нито за езика си. Не е ли невероятно! Изключително зряло. Все едно изхвърлят национализма през прозореца.
Вторник. Сега, когато започнахме, се чувстваме наистина добре. Сработихме се чудесно. Никакви глупави профсъюзни правила. Всеки се старае да допринесе нещо. Сигурен съм, че се дължи на влиянието на индианците. Така трябва да бъде.
Сряда. Мисля, че акцентът ми се подобрява. Има една птица, която се нарича ткарни, нещо като голям бял щъркел. Мисля, че така се пише. Е, аз казвам „ткарни“, когато една от тях излита или каца на водата, а индианците намират това за извънредно смешно. Превиват се от смях. Е, те пък как казват „Чарли“…
Четвъртък. Нищо особено. А, да, ухапаха ме най-малко 80000000000000 комара. Мат пуска тъпи шеги. Ако се вгледаш внимателно, краката му са криви, кълна ти се.
Петък. Като се замислиш, наистина е удивително. Някакво си индианско племе, съвсем непознато, дори си нямат име. Преди стотина години двама мисионери йезуити се натъкват на тях, докато се опитват да се върнат към Ориноко; индианците им построяват сал и ги карат на неколкостотин мили на юг, докато въпросните Божи служители им проповядват Евангелието и се опитват да ги накарат да носят „Левис“. Малко преди да стигнат до целта си, салът се преобръща, мисионерите едва не се удавят, а индианците изчезват. Разтварят се в джунглата и никой повече не ги е виждал, докато хората на Вик не ги намерили преди една година. А сега те ни помагат да направим абсолютно същото, само че един век по-късно. Умирам да разбера дали племето си спомня. Дали нямат някаква легенда за това как са закарали двама облечени като жени бели мъже до голямата водна анаконда на юг или както там го представят? Или пък белите мъже са изчезнали от племенната памет също така безследно, както племето е изчезнало за нас? Толкова въпроси. А какво ще стане, когато си заминем? Нима отново ще потънат в забрава за още двеста-триста години? Или ще изчезнат завинаги, унищожени от някакъв вирус, а от тях ще остане само един филм, в който те играят предците си? Едва ли ще успея да намеря отговор.
Бог да те благослови, дъще, повече не съгрешавай.8
Твой Чарли
Не получих нищо от теб нито в неделя, нито в сряда. Надявам се Рохас да донесе нещо утре. Не исках да кажа да не ми пишеш въобще, каквото и да съм твърдял. Все пак ще изпратя това писмо.
Мила,
Този свещенически тоалет несъмнено е възможно най-неудобната дреха за придвижване през джунглата. Кара ме да се потя като прасе, comme un porco. Питам се как ли е запазвал достойнството си отец Фърмин. Може да се каже, че той е страдал за вярата си така, както аз страдам за изкуството си.
Неделя. Господи, познай какво стана! Снощи дебелият Дик, звукотехникът, пикаел в реката, когато един от индианците отишъл развълнуван при него и започнал да прави знаци, да се мъчи да говори с езика на жестовете, да маха с ръце, сякаш плува и така нататък. Дик не разбирал какво става, всъщност си помислил, че му предлагат секс, което е абсурдно за всеки, който е виждал индианките. Най-накрая туземецът изтичал да доведе Мигел — един от водачите. Последвали още жестове и обяснения, след което Дик си закопчал панталона с бясна скорост. Познай какво се оказало? Индианецът му разправил за онази малка рибка, която живеела в реката и… нали се сещаш? Не е особено вероятно този конкретен туземец от това конкретно племе да е гледал английска телевизия по същото време като Рибчо Жичко. А пък не ми се вярва Рибчо да е научил достатъчно добре местното наречие, за да ни скрои подобен номер. Затова трябваше да приемем, че през цялото време е бил прав! Който се смее последен, се смее най-добре.
Понеделник. Ето нещо смешно: макар индианците сякаш да разбират горе-долу какво правим — те не възразяват да повтарят една сцена няколко пъти и не се плашат от насоченото към тях голямо око, — явно не разбират същността на актьорската игра. Наистина те играят предците си и са напълно съгласни (срещу няколко сувенирчета с Мики Маус) да ни построят сал, да ни закарат с него нагоре по реката и да бъдат снимани как гребат. Но отказват да правят каквото и да било друго. Ако Вик ги помоли да застанат по различен начин или да използват пръта еди-как си и се опита да им покаже, те просто не го слушат. Отказват категорично. Ние караме сала така и няма да го правим по различен начин само защото някакъв си бял мъж ни гледа през една смешна машина. Другото е още по-невероятно. Те смятат, че когато аз и Мат сме облечени в йезуитски дрехи, наистина сме йезуити! Мислят, че ние сме отишли някъде, а междувременно са се появили двама други в черни дрехи. Отец Фърмин е за тях също толкова реален, колкото и Чарли, макар за моя радост те да харесват Чарли повече. Само че не можеш да ги убедиш какво става. Колегите смятат това за адски тъпо, но аз се питам дали пък то не е признак на необикновена зрялост. Другите мислят, че племето е толкова примитивно, че още не е открило актьорската игра. Аз се чудя дали не е обратното, дали те не са цивилизация — може би първата по рода си на земята, — която е надраснала преструвките. Един вид тъй като вече не са им нужни, те са забравили за тях и вече не ги разбират. Би било страхотно!
7
Нещо като любима фраза на екипа. Ако някой започне да говори за секс или да бройка индианките, винаги се намира кой да му каже „сигурно бъка от болести“. В Лондон едва ли звучи толкова смешно.