— Ако започнете да му разправяте за вашите неприятности, сигурно ще ви застреля — отвърна сестра Блам, която току-що бе опарила устни с кафето.
Пред вратата на кабинета му, която изобщо не помнеше да е виждала някога затворена, Едипа застана известно време неподвижна, предизвикателно изпънала бедра и усъмнена в своя здрав разум. Защо да не избяга през прозореца на Блам? После от вестниците ще разбере какво е станало.
— Кой е там? — изкрещя Хилариус, доловил нейното дишане или усетил по някакъв друг начин присъствието й.
— Госпожа Маас.
— Дано Шпеер61 и неговото кретенско министерство горят навеки в ада! Знаете ли, че половината от тези патрони са халосни?
— Ще ме пуснете ли да вляза? Искам да поговорим.
— Ще ви се! — отвърна Хилариус.
— Не съм въоръжена. Можете да ме обискирате.
— И в това време да ме фраснете в гръбнака с карате удар. Не, благодаря.
— Защо отхвърляте всяко мое предложение?
— Слушайте — продума след малко Хилариус, — изобщо смятахте ли ме за достатъчно добър фройдист? Допускал ли съм сериозни отклонения?
— От време на време гримасничехте — призна Едипа. — Но това е дребна работа.
— Полагах всевъзможни усилия да засвидетелствам определена подчиненост към онзи човек, към призрака на онзи своенравен евреин — започна психоаналитикът иззад вратата. — Да повярвам в голата истина на всичко написано от него, дори в идиотщините и противоречията. Това бе най-малкото, което можех да направя, нали? Един вид покаяние. Подобно на дете, което слуша в пълна безопасност някаква страшна приказка, аз страшно много исках да вярвам, че когато подсъзнателното бъде проникнато от светлина, то всъщност не би трябвало да се различава от другите помещения на ума. Че ужасните привидения ще се окажат просто детски кончета и мебели в стил Бидермайер. Че терапията в края на краищата може да обуздае подсъзнателното, да го въведе в обществото, без страх, че някой ден то отново ще се върне в своето първоначално състояние. Исках да вярвам, въпреки всичко, което съм извършил през моя сравнително кратък живот. Можете ли да си го представите?
Тя не можеше, естествено, защото нямаше понятие какво е правил Хилариус, преди се установи в Кинърет. От далечината долетя накъсания писък на електронните сирени, които използваше местната полиция. Те звучаха като пуснати през усилвател пищялки и воят им все по-настойчиво се засилваше.
— Охо-о, чувам ги! — извика Хилариус. — Смятате ли, че някой може да ме защити от онези фанатици? Те минават и през стените. Сякаш се размножават: тъкмо избягаш от тях, свърнеш в някоя улица и ето ги, отново идват.
— Ще ми направите ли една услуга? Не стреляйте срещу полицаите — помоли го Едипа. — Те са на ваша страна.
— Евреите имат достъп до всички възможни униформи — отвърна Хилариус. — Не отговарям за безопасността на тъй наречената „полиция“. А и вие не знаете къде ще ме отведат, ако се предам, нали?
Едипа го чуваше как крачи из кабинета. Страховитият вой на сирените се съсредоточаваше около тях от всички посоки на нощта.
— Има една гримаса, която нито вие, нито който и да е друг в тази страна, е виждал — продължи Хилариус. — Правил съм я само веднъж и вероятно в Централна Европа все още продължава да съществува като вегетираща развалина младежът, който я е виждал. Сега той би трябвало да е на вашите години. Безнадеждно луд. Казваше се Цви. Ще уведомите ли „полицията“ или както се наричат те сега, че мога отново да направя тази гримаса? Тя е с радиус на действие сто метра и всеки, който има нещастието да я види, пропада в зловеща подземна тъмница, сред ужасни привидения и капакът над него се затваря за вечни времена. Благодаря за вниманието.
Сирените вече виеха пред самата клиника. Захлопнаха се врати, прозвучаха крясъците на полицаите и след миг те нахлуха през стъклото на входа със страшен трясък. Изведнъж вратата на кабинета се отвори, Хилариус сграбчи Едипа за ръката, издърпа я вътре и отново заключи.
— Значи сега съм заложница — установи тя.
— О! — възкликна Хилариус. — Това вие ли сте?
— А вие на кого мислехте, че?…
— Че разказвам моя случай ли? На някой друг. Тук съм аз, а там са другите. Знаете ли, ние установихме, че с помощта на ЛСД границата започва да изчезва. Човешкото его изгубва своите ясни очертания. Но аз самият никога не съм поглъщал този халюциноген. Предпочитам да оставам в състояние на относителна параноя, където поне знам кой съм аз и кои са другите. Сигурно и вие затова отказахте да участвате в експеримента, а, госпожо Маас? — Хилариус преметна винтовката през рамо и отправи сияйна усмивка към нея. — Е, добре. Предполагам, дошла сте да предадете някакво съобщение. От тях. Какво е то?
61
Алберт Шпеер (1905–1981) — официалният архитект на Хитлер. През 1943–1945 г. е министър на въоръженията и военното производство на хитлеровска Германия. През тези години неочаквано преминава в опозиция и започва да оказва скрита съпротива на режима. В 1945 г. се решава на открит саботаж и даже започва да подготвя заговор против хитлеристкото окръжение. Хитлер получава доказателства за измяната на Шпеер, но, въпреки всичко, не го екзекутира, а само го изолира от себе си.