Младият човек направи отегчен жест.
— И какво искате да направя с това съкровище? Какво направих с него досега? Нищо.
— Дай ми го.
— Какво можете да направите Вие?
— Всичко. Ако ти не си артист, аз съм, и то ентусиазиран, неуморен, неукротим, неизчерпаем. Ако ти не носиш свещения огън, аз го нося! Там, където ти си се провалил, аз ще успея! Дай ми твоя живот.
— Думи, обещания!… — провикна се младежът, чието лице се съживяваше… — Празни сънища! Добре знам колко струвате!… Познавам страха, моето обезкураже-ние, провалените ми усилия, цялата ми нищета. Нуждая се от воля, за да започна живота си отначало, а аз я нямам…
— Но аз имам…
— Приятели…
— Ще ги имаш!
— Средства…
— Ще ти дам, и то какви! Ти само ще черпиш все едно, че бъркаш в магическа каса.
— Но кой сте Вие? — провикна се обърканият младеж.
— За другите съм принц Сернин… За теб… няма значение! Аз съм повече от принц, повече от крал, повече от император.
— Кой сте Вие? Кой сте Вие? — мълвеше Бопре.
— Господарят… този, който иска и може… този, който действа… Няма граници за моята воля, безгранична е и моята власт. Аз съм по-богат от най-богатия, защото неговото богатство ми принадлежи… Аз съм по-могъщ от най-силните, защото тяхната сила е в моя услуга.
Той отново обхвана лицето му и забивайки поглед в очите му, добави:
— Бъди богат и ти… бъди силен… ето какво щастие ти предлагам… сладостта да живееш… спокойствие за твоя мозък на поет… а също и слава. Приемаш ли?
— Да… да… — прошепна Жерар, заслепен и подчинен… Какво трябва да направя?
— Нищо.
— Все пак…
— Нищо ти казвам. Ти си в основата на всичките ми планове, но те не те засягат. Ти нямаш активна роля. Засега ти си само фигурант… дори не си и фигурант, а пионка, която местя.
— Какво ще правя аз?
— Нищо… стихове! Ще живееш, както искаш. Ще имаш пари. Ще се радваш на живота. Аз дори няма да се занимавам с теб. Пак повтарям, ти не играеш роля в моето приключение.
— А кой ще бъда аз?
Сернин протегна ръка и посочи съседната стая:
— Ще заемеш неговото място. Ти си онзи.
Жерар потръпна от възмущение и отвращение.
— А, не! Той е мъртъв… а освен това… е престъпление… не, искам нов живот, изграден от мен, измислен от мен… с неизвестно име…
— Ще бъдеш онзи там, ти казвам аз — провикна се Сернин властно и енергично… — ти ще бъдеш онзи, а не друг! Онзи, защото неговата съдба е великолепна, защото името му е прочуто и защото той ти прехвърля наследство от два века благородничество и гордост.
— Това е престъпление! — простена Бопре, отмалявайки…
— Ти ще бъдеш онзи! — изрече Сернин с нечувана сила… — Онзи! В противен случай ще си останеш Бопре, а върху Бопре имам право на живот или смърт. Избирай.
Той извади пистолета си, зареди го и го насочи към младежа.
— Избирай? — повтори той.
Изразът на лицето му беше неумолим. Жерар се изплаши и се хвърли разридан на леглото.
— Искам да живея!
— Твърдо и безвъзвратно ли го искаш?
— Да, хиляди пъти да! След ужасното нещо, което се опитах да извърша, смъртта ме плаши… Всичко… всичко друго, но не и смърт!… Всичко… страдание… глад… болест… всички мъчения, низости… дори престъпление, ако това е нужно… но не и смърт.
Той се тресеше от треска и тревога, сякаш големият му враг — смъртта, все още бродеше около него, а той се чувстваше неспособен да се измъкне от прегръдката на костеливите й ръце.
Принцът удвои усмивката си и произнесе пламенно, надвесен над него като над плячка:
— Не искам нищо невъзможно от теб, нищо лошо… Ако стане нещо, аз ще отговарям… Не, няма да има престъпления… малко страдание, съвсем малко… ще ти потече малко кръв. Но какво е това пред ужаса да умреш?
— Страданието ми е безразлично.
— Тогава хайде веднага! — извика Сернин. — Веднага! Десет секунди страдание и това ще бъде всичко… десет секунди и животът на другия ще ти принадлежи…
Той го беше притиснал до себе си и, наведен над стола, държеше лявата му ръка, опряна на масата с разперени пръсти. Той бързо извади нож от джоба си, натисна острието върху малкия му пръст, между първата и втората става, и заповяда:
— Удряй, удряй сам! Един удар и готово!
Той държеше дясната му ръка и се опитваше да я стовари върху другата като чук.
Жерар се изви, сгърчен от ужас. Сега разбираше.
— Никога! — смутолеви той. — Никога!
— Удряй! Само един удар и готово, само един удар и ти ще приличаш на онзи човек, никой няма да те познае…