— Как се казва…
— Първо удари…
— Никога! Ох, какво мъчение… Моля Ви… по-късно.
— Сега… настоявам… трябва…
— Не… не… не мога…
— Хайде, удряй, глупако, това означава богатство, слава, любов.
Обзет от порив, Жерар вдигна юмрук.
— Любов — каза той — за нея ще го направя.
— Ти ще обичаш и ще бъдеш обичан — произнесе Сернин. — Твоята годеница те очаква. Аз ти я избрах. Тя е по-невинна от най-невинните, по-красива от най-красивите. Но трябва да я завоюваш. Удряй!
Ръката се стегна за фаталния удар, но инстинктът беше по-силен. Нечовешка енергия сгърчи младежа. Внезапно той разкъса прегръдката на Сернин и избяга.
Спусна се като луд към другата стая. Вой от ужас се изтръгна от гърдите му при вида на отвратителната гледка, той се върна и падна на колене пред Сернин.
— Удряй! — каза той, като разтвори отново пръстите му и разположи острието на ножа.
Направи го механично. С автоматичен жест, с обезумели очи, с прежълтяло лице, младият човек вдигна юмрук и удари.
— Ох! — простена той от болка.
Малкото парченце плът беше отхвръкнало. Течеше, кръв. За трети път загуби съзнание.
Сернин го погледа няколко секунди и произнесе кротко:
— Горкичкото момче! Аз ще те възнаградя стократно. Аз винаги плащам по кралски.
Той слезе и намери доктора:
— Готово. Сега е твой ред… Качи се и му направи разрез на дясната буза, подобно на белега на Пиер Льодюк. Двата белега трябва да са еднакви. След час ще дойда да те взема.
— Къде отивате?
— Да подишам въздух. Сърцето ми не издържа. Навън той вдиша дълбоко, после запали нова цигара.
— Добър ден — прошепна той… — Малко натоварен, малко уморителен, но плодотворен, наистина плодотворен. Станах приятел на Долорес Кеселбах. Станах приятел на Женевиев. Изфабрикувах си един доста представителен нов Пиер Льодюк, който ми е изцяло предан. И накрая, намерих за Женевиев съпруг, какъвто не се среща всеки ден. Моята задача е изпълнена. Остава само да прибера плода на своите усилия. Ваш ред е да поработите, господин Льонорман. Аз съм готов.
И добави, като си мислеше за нещастния осакатен, когото беше заслепил с обещанията си:
— Но… има едно „но“… аз не знам точно какъв е бил този Пиер Льодюк, чието място поднесох така великодушно на младежа. А това е дразнещо… Защото нищо не доказва, че Пиер Льодюк не е бил син на месар…
Г-Н ЛЬОНОРМАН СЕ ХВАЩА ЗА РАБОТА
I
На 31 май сутринта всички вестници напомниха, че Люпен в писмото си до г-н Льонорман беше обявил, че на тази дата ще стане бягството на разсилния Жером. А един от тях резюмираше много добре положението до този ден:
„Ужасната касапница в хотел «Палас» стана на 17 април. Какво е открито досега? Нищо.
Имаше три улики — табакерата, буквите Л и М, пакетът със забравените дрехи в канцеларията на хотела. Каква полза беше извлечена от тях? Никаква.
Изглежда подозират един от пътниците, който живееше на първия етаж и чието изчезване изглежда подозрително. Намериха ли го? Установиха ли неговата самоличност? Не.
Следователно драмата е толкова загадъчна, колкото в първите мигове. Мракът е все още толкова гъст, колкото и по-рано.
Като допълнение към тази картина ни уверяват, че имало разногласия между префекта на полицията и неговия подчинен г-н Льонорман и че ако председателят на Съвета не го подкрепял толкова силно, той щял отново да си подаде оставката. Случаят Кеселбах щял да се ръководи по-нататък от зам. Началника на Сигурността г-н Вебер, личен враг па г-н Льонорман. С една дума — хаос, анархия. А насреща им стои — Люпен, т.е. методичност, енергия, последователност. Какво е нашето заключение? Много кратко. Люпен ще отвлече своя съучастник днес, 31 май, както го беше предсказал“.
Това заключение, което се срещаше по страниците на всички вестници, съвпадаше с мнението на обществото. И може да се вярва, че заканата отиваше на по-високо място, защото префектът на полицията по време на отсъствието на г-н Льонорман, обявил се за болен, и зам.-началникът на Сигурността г-н Вебер бяха взели най-строги мерки както в Съдебната палата, така и в затвора на Сигурността, където се намираше обвиняемият.
От скромност не посмяха в този ден да прекъснат ежедневните разпити, водени от г-н Формери, но от затвора до булевард „Пале“ цареше истинска мобилизация на силите на полицията за охрана на улиците, по които се минаваше.
За голяма изненада на всички 31 май мина, а оповестеното бягство не стана.
Все пак беше направен известен опит, който се изрази в задръстване на трамваи, пътнически автобуси и камиони при минаването на затворническата камионетка и необяснимо спукване на гумата на тази кола. Но опитът не отиде по-далече.