Г-н Льонорман изруга… Чуха се гневни викове… Колата беше празна! Да, празна. Конят си отиваше мирно с юзди на гърба, като несъмнено се връщаше в обора на някоя близка страноприемница, откъдето е бил нает за деня.
Потискайки гнева си, началникът на Сигурността каза просто:
— Майорът сигурно е скочил, когато загубихме колата от погледа си в началото на спускането.
— Остава ни само да пребродим гората, шефе, а ние сме сигурни…
— Че ще се върнем с празни ръце. Веселякът е далече, оставете, той не е от тези, които се хващат два пъти в един и същи ден. Ах, пусто да опустее!
Те настигнаха девойката, която се оказа в компанията на Жак Дудвил и, изглежда, никак не съжаляваше за своето приключение.
След като се представи, г-н Льонорман предложи да Парбъри. Тя се изненада:
— Той нито е англичанин, нито е майор и не се казва Парбъри.
— В такъв случай как се казва?
— Хуан Рибейра. Той е испанец и му е възложено от неговото правителство да проучи функционирането на френските училища.
— Така да бъде. Името и националността му нямат значение. Той е тъкмо човекът, когото търсим. Отдавна ли го познавате?
— От петнадесет дни. Чул да се говори за училището, което създадох в Гарш, и се заинтересувал от моя опит, като ми предложи годишна стипендия при едно единствено условие, да идва от време на време, за да се увери, че моите ученици напредват. Нямах право да откажа…
— Не, разбира се, но трябваше да се посъветвате с хората около Вас… Не сте ли във връзка с принц Сернин? Този човек дава добри съвети.
— Ах, имам му пълно доверие, но в момента пътува.
— Нямате ли неговия адрес?
— Не. А освен това какво щях да му кажа? Господинът се държеше доста добре. Едва днес… Но аз не знам…
— Моля Ви, госпожице, бъдете откровена с мен… Можете да ми имате доверие.
— Добре, г-н Рибейра дойде рано. Каза ми, че бил изпратен от една госпожа французойка, която минавала през Буживал. Тази дама имала дъщеричка и искала да ми повери нейното възпитание. Тя молела да отида незабавно. Стори ми се напълно естествено. И тъй като днес имам почивен ден, а г-н Рибейра беше наел кола, която го чакаше на пътя, аз не упорствах и се качих в нея.
— Но всъщност какво е целял? Тя се изчерви и каза:
— Просто да ме отвлече. Половин час по-късно той ми го призна.
— Нищо ли не знаехте за него?
— Не.
— В Париж ли живее?
— Предполагам.
— Не Ви ли е писал? Нямате ли няколко реда, написани от неговата ръка, някакъв забравен предмет, нещо, което да може да ни послужи?
— Нищо… Ах, все пак… но това сигурно няма никакво значение.
— Говорете, говорете… моля Ви.
— Преди два дни господинът ми поиска позволение да използва моята пишеща машина и той съчини… трудно, защото не беше свикнал, едно писмо, чийто адрес случайно видях.
— Какъв е този адрес?
— Той пишеше до „Журнал“ и пъхна в плика двадесетина марки.
— Да, няма съмнение, дребната кореспонденция-каза г-н Льонорман.
— Аз имам днешния брой, шефе — каза Гурел.
Г-н Льонорман разгърна изданието и разгледа осма страница. Миг по-късно подскочи и прочете следната фраза, написана с обичайните съкращения:
„Информираме всички, които познават г-н Щайнвег, че искаме да знаем дали е в Париж и неговия адрес. Да се отговори по същия път.“
— Щайнвег — провикна се Гурел, — това е точно лицето, което ни доведе Диьози.
— Да, да — каза г-н Льонорман на себе си — това е човекът, чието писмо до Кеселбах взех, човекът, който го е насочил по следата на Пиер Льодюк… Значи те също имат нужда от сведения за Пиер Льодюк и за неговото минало… Те също опипват…
Той потри ръце — Щайнвег беше на негово разположение. Преди час Щайнвег щеше да проговори. Преди един час воалът на сенките, които го потискаха, превръщаха случая Кеселбах в най-тревожния и непроницаем случай, чието решение беше търсил, този воал щеше да се разкъса.
Г-Н ЛЬОНОРМАН ПРЕТЪРПЯВА НЕУСПЕХ
I
В шест часа вечерта г-н Льонорман се върна в кабинета си в префектурата на полицията.
Веднага повика Диьози.
— Тук ли е твоят човек?
— Да.
— Докъде стигна с него?
— Не много далече. Дума не казва. Казах му, че според новото разпореждане чужденците трябва да правят в префектурата декларация за престоя си и че съм го довел тук в канцеларията на Вашия секретар.