— Страхувам се за другите, за тези, които се изпречват на пътя ми, за теб Люпен. Приеми или си загубен. Ако трябва, аз самият ще действам. Целта е много близо… докосвам я… Върви си Люпен!
Силата му беше могъща. Беше толкова брутален, че можеше да удари врага си веднага. Сернин повдигна рамене.
— Господи, колко съм гладен — каза той, като се прозя. — Колко късно обядвате у Вас.
Вратата се отвори.
— Масата е сложена — съобщи метр д’отелът.
— А ето една добра дума!
На прага на вратата Алтенхайм го сграбчи за ръка и без да се тревожи за присъствието на прислужника, каза:
— Един добър съвет… приеми. Моментът е важен… Така е по-добре, заклевам ти се, така е по-добре… приеми…
— Черен хайвер! — възкликна Сернин… — Ах, това е много мило… Спомнил си си, че посрещаш руски принц.
Те седнаха един срещу друг и зайчарят на барона-едро животно с дълъг сребрист косъм, се настани между тях.
— Представям Ви Сириус, моят най-верен приятел.
— Сънародник — каза Сернин. — Никога няма да забравя зайчаря, който царят искаше да ми подари, когато имах честта да му снася живота.
— Ах, Вие сте имали честта… терористичен заговор, без съмнение?
— Да, заговор, организиран от мен. Представете си, кучето, което се казваше Севастопол…
Обядът продължи весело, Алтенхайм си беше възвърнал доброто настроение, а двамата мъже бяха много остроумни и любезни. Сернин разказваше анекдоти, на които баронът отвръщаше с други. Това бяха разкази за лов, спорт, пътешествия, в които се споменаваха непрекъснато най-стари европейски фамилии, на испански благородници, на английски лордове, на унгарски магиари, на австрийски архиепископи.
— Ах! — каза Сернин. — Какъв хубав занаят си имаме! Той ни среща с всичко прекрасно на земята. Дръж, Сириус, малко пилешко, гарнирано с трюфели.
Кучето не го изпускаше от очи и ловеше с уста всичко, което Сернин му подхвърляше.
— Чаша „Шамбертен“, принце?
— На драго сърце, бароне.
— Препоръчвам Ви го, то е от избата на крал Леополд.
— Подарък ли?
— Да, подарък, който си направих сам.
— Прелестно е… Какъв букет!… Този пастет е истинска находка. Моите поздравления, бароне, Вашият готвач е първокласен.
— Готвачът е готвачка, принце. Аз я отмъкнах срещу злато от Левро, социалистическия депутат. Хайде, опитайте от този меланж от топло и студено със сладолед и какао. Обърнете внимание на сладките, които го придружават. Гениално измислени сладки!
— Във всеки случай формата им е очарователна — каза Сернин, който си вземаше от сладките. — Ако видът съответства на съдържанието. Дръж, Сириус, ти сигурно ги обожаваш. Локюст не би постъпил по-добре.
Люпен бързо взе един сладкиш и го даде на кучето. То го лапна наведнъж, остана две-три секунди неподвижно, като оглупяло, после се завъртя около себе си и падна, сякаш поразено от гръм.
Сернин се отдръпна назад, за да не го хване някой прислужник, и каза през смях:
— Виж, бароне, когато искаш да отровиш някой приятел, опитай се гласът ти да звучи спокойно и ръцете ти да не треперят… В противен случай пораждаш недоверие… А пък аз си мислех, че убийците те отвращават?
— С нож, да — каза Алтенхайм, без да се смути. — Но винаги съм имал желание да отровя някого. Исках да опитам вкуса му.
— По дяволите, човече, добре си подбираш жертвите. Руски принц!
Той се приближи до Алтенхайм и му каза поверително:
— Знаеш ли какво щеше да се случи, ако беше успял, т.е. ако моите приятели не ме бяха видели да се връщам в три часа най-късно? Ами, в три и половина префектът на полицията щеше да знае точно какво да прави с така наречения барон Алтенхайм, щеше да го залови, и хвърли в предварителния затвор преди да настъпи нощта.
— Нима? — каза Алтенхайм. — От затвора можеш да се измъкнеш, но никой не се връща от кралството, където те изпращах.
— Очевидно, но първо трябваше да ме изпратиш.
— Достатъчно беше само една хапка от сладките.
— Много ли си сигурен?
— Опитай!
— Наистина, малкият, ти още не си узрял за велик господар на приключенията и несъмнено никога няма да узрееш, щом като ми поставяш такива капани. Когато човек се смята достоен да живее такъв живот, какъвто имаме честта да водим, трябва да е способен и на това, да е готов за всякакви евентуалности… дори да не умре, ако един мошеник се опита да го отрови… Безстрашна душа в неатакуемо тяло, ето идеал, към който трябва да се стремим… и да постигнем. Работи, малкият! Аз съм безстрашен и неатакуем. Спомни си за цар Митри-дат.
И седна отново:
— Сега на масата! Но тъй като обичам да показвам добродетелите, които си присъждам сам, а, от друга страна, не искам да причиня мъка на готвачката ти, подай ми чинията със сладките.