Приемете, господин председател на Съвета и т.н.
— Това съобщение е много важно, скъпи господин Вебер — каза Валанглей. — Ще прибавя, че трябва да имаме пълно доверие в твърденията на принц Пол Сернин. Много пъти съм вечерял с него. Той е сериозен, интелигентен мъж…
— Ще ми позволите ли, господин председател — каза заместник-началникът на Сигурността — да Ви съобщя за едно друго писмо, което получих тази сутрин?
— По същия въпрос ли?
— Да.
— Да видим.
Той взе писмото и прочете:
„Господине,
Предупреждавам Ви, че принц Пол Сернин, който се представя на г-жа Кеселбах, всъщност е Арсен Люпен.
Само едно доказателство е достатъчно: Пол Сернин е епиграма на Арсен Люпен. Това са същите букви. Нито една повече, нито по-малко.
А г-н Вебер добави, докато Валанглей се чудеше:
— Този път нашият приятел Люпен е намерил противник от неговия ранг. Докато единият разобличава, другият ни го предава. И хоп, лисицата попада в капана.
— В такъв случай? — каза Валанглей.
— В такъв случай, господин председател, ще се опитаме да ги заловим и двамата… А за целта водя двеста души.
ЖЪЛТОЗЕЛЕНИЯТ РЕДИНГОТ
I
Дванадесет и четвърт на обяд. Ресторант близо до Мадлената. Принцът обядва. На съседната маса сядат двама младежи. Той ги поздравява и започва да говори с тях като със случайно срещнати приятели.
— На акция ли сте?
— Да.
— Колко души общо?
— Шест, както изглежда. Всеки се движи отделно. Имаме среща с г-н Вебер в един и три четвърти близо до пансиона.
— Добре, ще бъда там.
— Какво?
— А кой ръководи акцията? Нали аз трябва да намеря г-н Льонорман жив?
— Значи Вие мислите, шефе, че Льонорман не е мъртъв?
— Сигурен съм в това. Да, сигурен съм от вчера, че Алтенхайм и неговата банда са завели г-н Льонорман и Гурел на моста Буживал и са ги хвърлили през борда. Гурел е потънал. Г-н Льонорман се е спасил. Аз ще дам всички необходими доказателства, когато му дойде времето.
— Но щом като е жив, защо не се показва?
— Защото не е свободен.
— Значи е вярно това, което казахте? Той се намира в подземието на вилата „Глисин“.
— Имам всички основания да вярвам, че е така.
— Но как научихте?
— Това е моя тайна. Мога да Ви съобщя само, че театралният спектакъл… как да кажа… ще бъде сензационен. Свършихте ли?
— Да.
— Колата ми е зад Мадлената. Елате при мен.
В Гарш Сернин отпрати колата и те поеха по пътеката, която водеше към училището на Женевиев. Там той се спря.
— Слушайте ме добре, деца. Това е изключително важно. Вие ще позвъните на вратата на пансиона. Носите си картите, нали? Ще отидете до необитавания павилион „Ортанс“. Там ще слезете в подземието и ще намерите стар капак на прозорец, трябва само да го повдигнете и ще намерите отвор към тунела, който открих наскоро и който създава пряка връзка с вила „Глисин“. През него именно ще се срещнат Гертруд и барон Алтенхайм и точно оттам е минал г-н Льонорман в крайна сметка, за да попадне в ръцете на своите врагове.
— Мислите ли, шефе?
— Да, мисля. А сега, ето за какво става дума. Ще се уверите дали тунелът е в същото състояние, в което го оставих тази нощ, дали двете врати, които го преграждат, още са отворени и дали още един пакет, увит в черен плат, който саморъчно поставих, стои в дупката до втората врата.
— Да отворим ли пакета?
— Няма нужда, това са дрехи за преобличане. Вървете и да не се набивате в очи. Чакам Ви.
Десет минути по-късно те се върнаха.
— Двете врати са отворени — каза Дудвил.
— А пакетът?
— Стои си на мястото, близо до втората врата.
— Отлично! Часът е един и двадесет и пет. Вебер ще пристигне със своите шампиони. Вилата се наблюдава. Ще я обградят, щом Алтенхайм влезе. Аз, по споразумение с Вебер, ще позвъня. А за после имам план. Хайде, мисля, че няма да скучаем.
След като ги отпрати, Сернин се отдалечи по пътеката за училището, като си говореше сам:
— Всичко се нарежда от добре по-добре. Битката ще стане на избран от мене терен. Аз я спечелвам, отървавам се от моите противници и оставам единствения заинтересован от случая Кеселбах… сам, с два хубави коза: Пиер Льодюк и Щайнвег… Освен това краля,… т.е. Биби… Само че има трудност… Какво ли ще направи Алтенхайм? Очевидно и той си има план за нападение. Откъде ще ме нападне? Мога ли да допусна, че вече не ме е нападнал? Това е тревожно. Дали не ме е издал на полицията?
Той вървеше през вътрешния двор на училището, чиито ученици бяха още в клас, и почука на входната врата.