„Какви глупости. Местните членове на клуба в костюми по поръчка и златни ролекси мислят, че играят хардбол с техните сливания и придобивки. Щом искате да играете хардбол, аз ще взема бухалката и ще смачкам мозъците ви във вашето гаспачо9.“
Бяха във „Флеглър Клуб“ на върха на един небостъргач на Бискейн Булевард с изглед към Бейфронт Парк и Атлантическия океан под него. Шанк бе приключил с нарязаното филе алангле и чакаше Макс да свърши с обиколките си. Бе напълнил за втори път чинията си с раци и скариди. Накрая Макс седна, направи знак на келнерката да му налее студен чай от манго и погледна Шанк. Върху лицето му още стоеше усмивката на застрахователен агент.
— Изтрий тази лайняна усмивка от лицето си и ще ти съобщя някои добри новини — каза Шанк.
— Какво? — Усмивката на Макс помръкна.
— Дрейтън е мъртъв.
— Ти не си… — Макс го изгледа подозрително.
— Спокойно, Макси. Или се е опитал да прекоси океана, за да отиде в Китай, или се е самоубил. Няма кал под ноктите ти.
— Добре — въздъхна Макс. — И аз имам добри новини. Снощи говорих с Лайза. Възложили са й делото и тя е оптимистично настроена. Очевидно след смъртта на другия стажант…
Шанк чакаше, любопитен да чуе как Макс ще подслади нещата.
— След трагичния инцидент — продължи Макс — тя и съдията доста са се сближили.
„По-близки са, отколкото мислиш. Ще се радвам да видя усмивката ти, след като видиш симфонията с шибането в цветове и дигитален звук. Ще удари в земята хотелската «Спектровизия».“
— Ще кажа само за протокола — Макс пъхна вилицата за коктейли в черупката на рака и измъкна месото му, — че не намирам извинение за онова, което си направил.
— Какъв е тоя шибан протокол? — високо изрече Шанк и една жена със син костюм и къдрава копринена папийонка го изгледа над салатата си. Преди това пак го бе изгледала с възмущение, защото пушеше. — Ако не си скрил жица в ръкава си, няма да има никакъв протокол, а освен това не ми пука дали намираш извинения, или не.
Макс се огледа притеснено.
— Бях просто шокиран от случилото се с онзи млад мъж.
— Аз съм шокиран… шокиран съм да разбера, че тук се играе хазарт — каза Шанк, като имитираше Клод Рейнолдс.
— Въпросът е дали бяха необходими тези радикални мерки и във всеки случай аз не биваше да науча пост фактум.
— Това е моя работа, Макси — каза Шанк и насочи вилицата си към масата. — Яж си скаридите и раците, радвай се, че можеш да се наслаждаваш на времето, и не ми казвай какво да правя или че трябва да търся одобрението ти преди или пост фактум.
Шанк се изправи, захвърли вилицата в чинията си и тръгна към асансьора. Цялата сутрин беше в отвратително настроение. Един от подчинените на Кацушика Коширо бе поискал да му докладва и Шанк го бе заблудил. Убийството на Джери не беше в програмата и нямаше да се приеме добре. Спонтанността рядко бе одобрявана от японските му шефове. Шанк предпочиташе да почака, докато има наистина добри новини.
Двадесет минути по-късно пред бюрото си Шанк мислеше за Джо Дрейтън. Той винаги бе представлявал опасност, защото знаеше прекалено много. Шанк се опита да се постави на мястото му, обзет от чувство за вина, но не бе в състояние да усети какво е това чувство, а и никога не би могъл.
„Шибан неудачник.“
За Шанк чувството за вина бе толкова чуждо, колкото и любовта. Любовта изисква да се вълнуваш от нуждите на другия човек повече, отколкото за своите — концепция, която му беше безкрайно чужда. Чувството за вина се появява, когато човек наруши собствените си морални закони. Ако нямаш морални закони, няма вина.
„Животът е прост, когато го разглобиш на основните му части!“ — помисли Шанк, доволен от себе си. Когато знаеш кой си, всичко е наред. Шанк се чувстваше в мир със себе си.
Телефонът иззвъня. Обаждаше се Кацушика Коширо.
20.
Сам Труит разтърси ръката на почитаемия Клифорд Уитингтън. Всъщност старият лешояд старателно отбягваше Труит, откакто той остро изрази писмено несъгласието си с решението в полза на тютюневите компании. След това младшият съдия сърдечно се здрависа с приятеля си Къртис Бракстън, след това — с Гуендолин Робинс. Кръгът завърши с Виктор Смол, Уилям Хъбс, Гуидо Тарази, Дебора Каплан и Пауел Маклеод.