Около единадесет часа обаче няколко пръски ситен дъжд върху прозореца привлякоха бдителния поглед на Катрин и тя простена с най-отчаян тон:
— О, Боже, май наистина ще вали!
— Така си и мислех — промълви мисис Алън.
— Днешната ми разходка ще пропадне — въздъхна Катрин. — Но може би все пак дъждът ще се размине или поне няма да завали силно преди дванадесет.
— И това е възможно, мила, но тогава ще е много кално.
— О, това няма никакво значение. Калта никога не ме е притеснявала.
— Вярно — твърде безизразно отговори мисис Алън, — зная, че ти никога не се притесняваш от калта.
След кратка пауза Катрин, която изправена до прозореца, наблюдаваше какво става, възкликна отново:
— Дъждът все повече се засилва!
— Наистина се засилва. Ако продължи да вали, улиците ще станат съвсем мокри.
— Вече се появиха четири чадъра! Как ненавиждам чадъри!
— Да, отвратителни са за носене. Много по-склонна съм да взема файтон по всяко време.
— Беше такова хубаво утро! Толкова бях убедена, че времето ще е сухо.
— Наистина, всеки би си помислил същото. Ако цяла сутрин вали, във Водната зала почти няма да има хора. Надявам се, че мистър Алън ще си облече балтона, когато тръгне натам, но сигурно няма да го направи, защото би предпочел всичко друго, само не и да носи балтон. Чудя се защо не го харесва, дрехата изглежда удобна.
Продължи да вали все така упорито, но не много силно. През пет минути Катрин отиваше до часовника и след всяко връщане се заканваше, че ако продължи да вали още пет минути, ще се отпише плана си като безнадежден. Удари дванадесет часа, а дъждът продължаваше.
— Няма да можеш да отидеш, мила.
— Все още не съм се отчаяла съвсем. Ще изчакам до дванадесет и петнадесет. Много е вероятно точно тогава да се разведри. Струва ми се, че наистина просветлява. Е, вече е дванадесет и двадесет и сега вече изоставям всякакви надежди. О, защо тук времето не е като в Удолфо или поне Тоскана, или Южна Франция! Нощта, в която умира горкият Сан Обен20 — толкова хубаво време.
В дванадесет и половина Катрин бе престанала да следи дъжда с трескаво внимание. Сега, когато вече не искаше така настойчиво времето да се оправи, защото това нямаше да й донесе чаканата награда, небето доброволно започна да се прояснява. Катрин се изненада от проблесналата слънчева светлина. Огледа се — облаците се разкъсваха и тя бързо се върна до прозореца, за да види не идват ли чаканите посетители и да им покаже, че е тук. След десет минути стана ясно, че следобедът ще бъде слънчев и се оправда мнението на мисис Алън, която винаги бе смятала, че „ще се изясни“. Но дали Катрин още можеше да се надява да дойдат приятелите й и дали дъждът нямаше да се окаже прекалено силен, та мис Тилни да не се осмели да излезе, бе все така неясно.
Поради голямата кал мисис Алън не можа да придружи мистър Алън до Водната зала. Той бе принуден да тръгне сам и наблюдаващата към улицата Катрин още не го беше изгубила от погледа си, когато вниманието й бе привлечено от два кабриолета, в които седяха същите трима души, които я бяха изненадали преди няколко сутрини.
— Това се казва изненада — Изабела, брат ми и мистър Торп! Вероятно идват да ме вземат, но аз не мога да отида, нали знаете, госпожо, че мис Тилни все още може да дойде.
Така мислеше и мисис Алън. Джон Торп бързо се качи при тях, изпреварен от гласа си, защото още от стълбите призоваваше мис Морланд да побърза:
— Бързо! Бързо! — и той рязко отвори вратата. — Веднага си сложете шапката! Няма време за губене — отиваме в Бристъл! Как сме, мисис Алън?
— В Бристъл? Това не е ли твърде далече? Впрочем, няма значение, днес не мога да дойда с вас, защото съм заета. Всеки момент очаквам да дойдат едни приятели.
Естествено, последва бурен протест, че това не е никаква причина. Мисис Алън бе призована да го подкрепи, а и останалите двама влязоха да помагат.
— Моя сладка Катрин, идеята не е ли възхитителна? Предстои ни вълшебна разходка с кабриолет. За нея трябва да благодариш на брат си и на мене. Хрумна ни съвсем неочаквано по време на закуска и то, твърдо съм убедена, едновременно. Трябваше да тръгнем преди два часа, но заваля отвратителният дъжд. Няма значение, нощите сега са лунни и спокойно ще успеем. О, изпълва ме възторг, като си помисля, че ще се порадваме на чист въздух и спокойствие сред природата! Това е несравнимо по-добро от Долните увеселителни зали. Отиваме направо в Клифтън, където ще обядваме, а после, ако има време, продължаваме за Кингзуестън.