— Радвам се, че брат ви е проявил здрав разум, хубаво е, че се върнахте. Що за странен и необмислен план!
Всички прекараха вечерта заедно у семейство Торп. Катрин бе неспокойна и в лошо настроение, но изглеждаше, че Изабела намираше играта на карти „комърс“22, в която бе „тайна партньорка“ на Морланд, за напълно равностойна на спокойствието и чистия въздух сред природата в странноприемницата в Клифтън. Тя изрази неведнъж задоволството си, че не са отишли в Долните увеселителни зали:
— Как съжалявам бедните създания, които са там тази вечер! Чудя се колко ще продължи балът. Още не са започнали да танцуват. Не бих желала да съм там за нищо на света. Така чудесно е от време на време да прекараш една спокойна вечер. Предполагам, че балът няма да е много интересен. Зная, че семейство Мичел няма да са там. Така съжалявам всички, които са отишли. Смея да кажа обаче, че вие, мистър Морланд, копнеете да сте на бала, нали? Убедена съм, че е така. Моля ви, не се чувствайте задължен да стоите тук заради някого от присъстващите. Убедена съм, че ние бихме могли да се забавляваме и без вас, но вие, мъжете, се мислите за незаменими.
Катрин почти би могла да обвини Изабела, че не проявява никаква нежност към нея и не обръща внимание на страданията й. Изглеждаше, че съзнанието на приятелката й бе напълно заето с друго и предлаганата утеха бе съвсем недостатъчна:
— Не бъди толкова тъжна, скъпа моя — прошепна тя, — направо ми късаш сърцето. Признавам, че се получи изумително неудобно, но виновни са изцяло Тилни. Защо не са били точни? Кално беше наистина, но какво значение има това? Сигурна съм, че Джон и аз не бихме обърнали никакво внимание на калта. Аз не бих се спряла пред нищо, когато трябва да се направи нещо за приятел. Такава е нагласата ми и Джон е същият, чувствата му са невероятно силни. О, небеса! Каква силна ръка ти се е паднала! Попове, представи си! Никога не съм била по-щастлива през живота си! Сто пъти предпочитам такива карти да се паднат на тебе вместо на мене.
Сега мога да оставя моята героиня да се мята безсънна на своето ложе, каквато е ориста на истинските героини. Възглавницата й е посипана с тръни и мокра от сълзи. Ако през следващите три месеца успее да поспи поне една нощ, може да се смята за щастлива.
Глава дванадесета
— Мисис Алън — попита Катрин на следващия ден, — ще има ли нещо лошо в това да посетя мис Тилни днес? Няма да съм спокойна, докато не обясня всичко.
— Непременно отиди, мила, само си облечи бяла рокля. Мис Тилни винаги носи бяло.
Катрин с готовност се подчини и стъкмена по подходящия начин, с по-голямо от всякога нетърпение се отправи към Водната зала, за да се осведоми къде се намира наетата от генерал Тилни квартира. Бе убедена, че е на Милсъм Стрийт, но не беше сигурна за къщата, а колебливите уверения на мисис Алън само засилваха съмнението й. Улицата наистина беше Милсъм Стрийт и след като научи номера, Катрин се устреми с бърза крачка и разтуптяно сърце да направи своето посещение, да обясни поведението си и да получи прошка. Премина неусетно през църковния двор, като старателно извръщаше глава, за да не бъде принудена да види любимата си Изабела и скъпото й семейство, които твърде вероятно се намираха в някои от близките магазини. Катрин стигна безпрепятствено до къщата, погледна номера, почука на вратата и попита за мис Тилни. Прислужникът смяташе, че мис Тилни си е вкъщи, но не беше съвсем сигурен. Ще бъде ли така любезна да каже името си? Катрин подаде визитната си картичка. След няколко минути прислужникът се върна и с поглед, който не потвърждаваше особено думите му, я извести, че се е объркал и мис Тилни е излязла. Катрин си тръгна, зачервена от унижение. Тя беше почти убедена, че мис Тилни си е у дома, но е прекалено обидена, за да я приеме. Докато се отдалечаваше надолу по улицата, не се удържа и хвърли бърз поглед към прозорците на гостната, като очакваше да види мис Тилни там. Не видя обаче никого. В дъното на улицата тя пак се обърна и този път я видя — не беше на прозореца, а излизаше от вратата. Следваше я един мъж, който според Катрин бе генерал Тилни. Двамата завиха към Едгарс Билдингс, а Катрин, дълбоко унизена, продължи по пътя си. Беше почти готова на свой ред да се ядоса на тази обидна неучтивост, когато си спомни за случилото се предишния ден и сдържа чувството на възмущение. Не знаеше как се класифицира собствената й постъпка според законите на светската учтивост, до колко с основание можеше да се сметне за непростима и каква сурова грубост бе справедливо да понесе в отговор.
22
В играта комърс главното е смяната на картите. Тя е много подходяща за Изабела, която е склонна да сменя обектите на любовта си. Играта се състои в следното: след раздаването, всеки играч има право да смени по една от трите си карти, докато някой откаже. Най-силната ръка са три еднакви карти. В „тайно партньорство“ с Морланд Изабела подсказва с шумните си излияния, че предпочита да бъде на бала, може би за да смени партньора си. Смяната нито в играта, нито в живота не носи успех. Трите попа се оказват у Катрин