— Вие мислите — каза мис Тилни, — че историците не могат да използуват добре полета на фантазията си. Те показват въображение, без да будят интерес. Аз обичам историята и никак не ми пречи да възприемам измислицата редом с истината. За основните факти историците разполагат с източници на познание — по-стари исторически описания и летописи, на които според мене може да се вярва точно толкова, колкото и на всичко останало, което не става пред очите ни. Що се отнася до дребното разкрасяване, за което вие говорите, то си е само разкрасяване и аз го харесвам в това му качество. Ако едно слово е красноречиво, чета го с удоволствие, независимо кой го е измислил. Може би даже възприемам с по-голямо удоволствие съчиненото от мистър Хюм или мистър Робъртсън26, отколкото истинските думи на Карактак, Агрикола или Алфред Велики.
— Вие обичате историята! Също като мистър Алън и баща ми. Двама от братята ми също проявяват интерес към нея. Забележително много хора в моя тесен кръг от приятели. В такъв случай няма повече да съжалявам авторите на исторически съчинения. Щом хората обичат да четат техните книги, всичко е наред. Струваше ми се жестока съдба да влагаш толкова усилия в писането на дебели томове, които, както преди си мислех, никой не би отворил с желание, да се трудиш така непосилно, само за да изтезаваш малките момчета и момичета. И макар да зная, че всичко това е много хубаво и необходимо, често съм се чудила на смелостта на този, който сяда специално да пише исторически съчинения.
— Никой, поне малко запознат с човешката природа в една цивилизована държава — каза Хенри, — не може да отрича, че малките момчета и момичета трябва да бъдат изтезавани. Но в защита на най-изтъкнатите историци следва да отбележа, че те с пълно основание ще се обидят от предположението, че нямат по-висше предназначение, а и освен това техният подход и стил чудесно им позволяват да изтезават и читателите с най-напредничаво мислене в най-зрелия период от живота им. Използувам глагола „изтезавам“ вместо „обучавам“, защото забелязах, че така е във вашата класификация и предполагам, че вече е прието те да се употребяват като синоними.
— Смятате ме за глупачка, защото наричам обучението изтезание, но ако вие имахте моя опит да слушате как горките деца най-напред се учат да четат, а после да пишат, ако някога бяхте видял колко глупави изглеждат те по цяла сутрин и колко е уморена майка им след това така, както аз го наблюдавам почти всеки ден вкъщи цял живот, бихте се съгласил, че „изтезавам“ и „обучавам“ понякога могат да се използуват като синоними.
— Твърде възможно. Но историците не носят отговорност за трудностите, които срещаме, когато се учим да четем. Дори вие самата, която изглежда не сте общо взето особено благосклонна към твърде сериозните и задълбочени занимания, все пак вероятно ще признаете, че напълно си заслужава да ви изтезават две или три години, за да можете после да четете цял живот. Помислете, ако не се учи четене, мисис Радклиф би писала напразно, а може би и изобщо не би писала.
Катрин не възрази и въпросът приключи с горещи хвалебствия от нейна страна за заслугите на тази дама. Тилни скоро подхванаха нова тема, по която тя не можеше да каже нищо. Те разглеждаха пейзажа с очите на хора, свикнали да рисуват, и обсъждаха възможността той да бъде пресъздаден върху платно с цялото увлечение, което пораждаше художественият вкус. Катрин се чувстваше мъчително и не на място. Тя не разбираше нищо от рисуване. Слушаше ги с внимание, но това не й помагаше особено, защото използуваха фрази, които почти нищо не й говореха. Малкото, което все пак успя да разбере, противоречеше на крайно бедните й познания по този въпрос. Излезе, че добър изглед за рисуване не се разкрива непременно от върха на високия хълм и че ясното небе не е доказателство за прекрасен ден. Обзе я дълбок срам от собственото й невежество. Неуместен срам. Който иска да спечели нечии чувства, задължително трябва да е невежа. Добре осведоменото съзнание означава неспособност да се задоволи суетата на другите, нещо, което разумният човек винаги се старае да не допуска. Това се отнася особено до жената. Има ли нещастието да притежава някакви познания, тя трябва да полага всички усилия да ги скрие.
26
Дейвид Хюм (1711–1776) — философ, икономист и историк, автор на „История на Англия“ (1754–1762); Уилям Робъртсън (1721–1793) — шотландски историк, автор на „История на Шотландия“ (1759)