Една друга авторка27 с отличното си перо вече изложи предимствата, които вродената глупост дава на хубавото момиче. Аз само ще допълня нейните разсъждения, за да съм справедлива към мъжете. Въпреки че в очите на по-голямата и по-повърхностната част от този пол оскъдният ум у жената съществено увеличава личния й чар, има и една друга група мъже, които точно поради собствения си здрав разум и обширни познания ценят на първо място у жената нейното невежество. Катрин обаче не съзнаваше предимствата си. Не й бе известно, че едно хубаво момиче с обичливо сърце и твърде невежо съзнание непременно ще привлече умния младеж, стига обстоятелствата да не са съвсем неблагоприятни. В случая тя призна и оплака липсата си на познания, заяви, че би дала всичко на света, за да се научи да рисува — и тутакси последва лекция на тема живопис. Обясненията на Хенри бяха много ясни и тя бързо започна да открива красота във всичко, което го възхищаваше. Слушаше го с усърдно внимание и той остана напълно убеден, че тя е надарена със силно развит естествен художествен усет. Той говореше за предни планове, перспективи, странично разполагане и светлосенки. Катрин се оказа толкова схватлива ученичка, че когато достигнаха до върха на Бийчън Клиф, тя прояви критическа инициатива и се изказа как в целия град Бат няма нищо, достойно да се превърне в част от пейзаж. Едновременно доволен от нейния напредък и изпълнен със страх, да не би да я измори с прекалено много мъдрост отведнъж, Хенри остави темата да замре. От един скален отломък и изсъхналия дъб, който според него се издигал край върха на скалата, той с лекота премина към дъбовете изобщо, после към горите, ограждането им, пустеещите земи, кралската поземлена собственост и правителството и бързо стигна до политиката, а от там до мълчанието има само една крачка. Общата пауза, настъпила след кратката му беседа за състоянието на нацията, бе прекъсната от Катрин, която с много сериозен тон изрече:
— Научих, че нещо наистина крайно потресаващо скоро ще разтърси Лондон.
Мис Тилни, към която основно се отнасяше казаното, трепна и бързо запита:
— Наистина ли? От какъв характер?
— Не знам нито това, нито кой ще го предизвика. Само разбрах, че ще бъде най-страшното нещо, което сме виждали.
— Милостиви небеса! Откъде успяхте да го научите?
— Една моя много близка приятелка ми съобщи вчера в писмо от Лондон. Щяло да бъде необичайно ужасно нещо. Очаквам убийства и всякакви други работи от този род.
— И вие говорите с такова учудващо спокойствие! Надявам се, че съобщението на вашата приятелка е преувеличено. А ако предварително е известно, че се замисля подобно нещо, то правителството несъмнено ще предприеме необходимите мерки, за да го осуети.
— Правителството — каза Хенри, като се опитваше да скрие усмивката си, — нито желае, нито смее да се намесва в подобни дела. Сигурно ще има убийства, но правителството не се интересува колко ще са те.
Дамите стреснато го погледнаха. Той се засмя и добави:
— Сега да ви помогна ли да се разберете една друга или да ви оставя да се мъчите, докато успеете според силите си да си изясните какво става? От мене да мине — ще действувам благородно. Ще докажа, че мъж ме прави не само щедрата ми душа, но и здравомислещата ми глава. Не понасям онези представители на моя пол, които смятат под своето достойнство от време на време да слизат до равнището на женската схватливост. Вероятно умът на жените не е нито силен, нито остър, нито енергичен, нито проницателен. Може би им липсва способност за наблюдение, прозорливост, здрав смисъл, жар, дарба и остроумие.
— Мис Морланд, не обръщайте внимание на онова, което той казва. По-добре бъдете така добра да ми разкажете за този ужасен бунт.
— Бунт? Какъв бунт?
— Скъпа Елинор, бунт има само в главата ти. Тази бъркотия е скандална. Мис Морланд през цялото време не говори за нищо по-ужасно от една нова творба, която скоро ще излезе — в три тома малък формат, всеки съдържащ по двеста седемдесет и шест страници, като на началната страница на първия са изобразени два надгробни камъка и фенер. Сега разбираш ли? На вас, мис Морланд, бих искал да кажа, че милата ми сестра изтълкува неправилно всичките ви съвършено ясни изрази. Вие обявихте, че се очакват ужаси в Лондон и вместо моментално да схване, както би постъпило всяко разумно същество, че тези думи имат отношение само към заемните библиотеки, тя незабавно си представи тълпа от три хиляди души, стекла се на Сейнт Джордж Фийлдс. Банката е нападната, Тауър — в опасност, по улиците на Лондон се лее кръв. Отряд от Дванадесети лек драгунски полк (надеждата на нацията) е извикан от Нортхамптън, за да усмири въстаниците, и парче от тухла, хвърлено от някой висок прозорец, събаря от коня храбрия капитан Фредерик Тилни, който начело на войниците си се е устремил в атака. Извинете глупостта й. Към слабостта й на жена се прибавиха страховете на сестра, но иначе, общо взето, тя в никакъв случай не е безмозъчна наивница.