Тя не знаеше, че чувството на изненада не беше без основание, но в пристигането им имаше нещо, което определено не бе очаквала. Да премине през централния вход с модерно изглеждащите портиерски сгради, с лекота да се озове в пределите на Абатството, да седи в кабриолет, който бързо се движи по гладкия, равен път, направен от дребнозърнест чакъл и то без никакви премеждия, тревоги и формалности й се струваше странно и нелогично. Само че не й остана време за подобни размишления. Изведнъж, точно в лицето й рукна дъжд и тя не можа да види нищо и съсредоточи всичките си мисли върху състоянието на новата си сламена шапка. Когато действително се намери сред стените на Абатството, скочи от кабриолета с помощта на Хенри, озова се под стряхата на покрития вход и влезе в преддверието, където приятелката й и генералът я чакаха да я поздравят с „добре дошла“, Катрин не изпита дори сянка от ужасяващо предчувствие за някакво бъдещо нещастие, което би могло да я сполети и не заподозря, че страховити сцени са се разигравали в миналото между стените на това внушително здание. По нищо не личеше лекият вятър да е довял до нея въздишките на убитите. Най-лошото, което той докара, бе силния, неспирно ромолящ дъжд. Затова, след като добре изтръска дрехите си, нашата героиня беше готова да я въведат в гостната, където възвърна способността си да разсъждава.
Абатство! Да, прекрасно беше да се озовеш в абатство. Докато оглеждаше стаята, Катрин се чудеше дали нещо от онова, което попадаше под погледа й, би могло да й създаде усещането, че се намира в абатство. Цялата мебелировка издаваше пищността и изискаността на съвременния вкус. Огнището, което очакваше да е запазило внушителната ширина и тежката резбована украса на отминалите времена, бе превърнато в Ръмфордова камина29 с плочки от обикновен, макар и красив мрамор, върху която бяха поставени украшения от изящен английски порцелан. Прозорците, към които погледна с по-голяма надежда, след като чу генералът да разказва как с най-голямо благоговейно старание е запазил готическия им стил, в още по-малка степен съответстваха на представите й. Вярно, че островърхата арка бе съхранена, формата наистина беше готическа, а може би старинните им обковки бяха запазени, но всяко стъкло беше прекалено огромно, прекалено чисто и прекалено светло. Разликата беше много разстройваща за човек, който във въображението си се беше надявал да види множество дребни елементи, съставящи големия прозорец, възможно най-тежка каменна зидария, цветно стъкло, втвърден от времето прах и паяжини.
Генералът, който следеше погледа на Катрин, заговори колко малка е стаята и колко непретенциозни са мебелите, как всичко е за всекидневна употреба, предназначено единствено за удобство и прочие, и прочие. Все пак, той се похвали, че има стаи в Абатството, които заслужават да се видят и тъкмо да се впусне в описание на скъпоструващата позлата в една от тях, когато извади часовника си, рязко млъкна и обяви изненадано, че е станало пет без двадесет. Изглежда тези думи означаваха, че всички трябва да се разотиват по стаите си и Катрин се озова в компанията на мис Тилни, която я поведе с такава бързина, от която тя разбра, че точността до секундата при изпълнението на установения ред е неизменно правило в Нортангър.
Преминаха отново през огромно, с висок таван преддверие, слязоха по широка стълба от излъскан дъб и след като изкачиха много стъпала и много площадки, се оказаха в дълга и широка галерия. От едната й страна имаше множество врати, от другата бяха прозорците, през които влизаше светлина. Катрин имаше време само да забележи, че гледат към квадратен двор, след което мис Тилни я въведе в една от стаите и като се задържа при нея, колкото да изрази надеждите си, че гостенката ще се чувства удобно, я остави с много настойчива молба да се ограничи само с най-необходимите променя в тоалета си.
Глава двадесет и първа
Един мигновен поглед бе достатъчен да убеди Катрин, че стаята й нямаше нищо общо с описанието на Хенри, когато той се бе опитвал да я уплаши. В никакъв случай не бе прекалено огромна, а гоблени и балдахини изобщо нямаше. Стените бяха облепени с тапети, а подът — застлан с килим. По изящество и чистота прозорците не отстъпваха на тези в гостната долу, имаше хубави и удобни мебели, макар и не от най-модерните и в целия вид на стаята нямаше нищо потискащо. От видяното дотук на сърцето й олекна моментално и тъй като много се страхуваше да не закъснее и наруши желанието на генерала, Катрин твърдо реши да не губи време в подробно разглеждане на обстановката. С възможно най-голяма бързина захвърли връхните си дрехи и тъкмо се готвеше да разопакова сваления от седалката в каретата ленен вързоп, в който се намираха най-необходимите й вещи, когато погледът й изведнъж попадна върху огромна и висока ракла, издърпана назад в дълбока ниша до единия край на камината. Сърцето на Катрин се обърна като я видя. Тя забрави за всичко останало и вцепенена от учудване, се вторачи в раклата, докато в главата й се въртяха следните мисли: „Това наистина е много странно! Изобщо не съм очаквала да видя подобна вещ. Толкова грамадна и тежка ракла… Какво ли би могло да има в нея? И защо са я сложили там? А и са я бутнали назад сякаш нарочно, за да не бие на очи. Ще надникна вътре, пък да става каквото ще! Ще хвърля един поглед и то веднага, докато е светло. Ако почакам до вечерта, свещта може да загасне.“ Катрин се приближи и внимателно разгледа раклата. Беше направена от кедър и инкрустиран по странен начин с някакво по-тъмно дърво, от което беше изработена и резбована поставка, повдигаща раклата на около фут от земята. Заключалката беше от сребро, макар и потъмняло от времето, а от двете й страни се виждаха остатъци от сребърни дръжки с доста нащърбен вид, сякаш някаква непонятна сила ги бе разбила преждевременно. В средата на капака имаше някакъв странен монограм. Катрин се наведе и внимателно се взря в него, но не успя да различи нищо. В каквато и посока да го четеше, последната буква никак не й приличаше на „Т“, а да се бележи нещо с всяка друга буква в този дом беше обстоятелство, което будеше доста сериозно удивление. Ако първоначално раклата не бе принадлежала на семейство Тилни, какви странни събития я бяха направили тяхна собственост?
29
Ръмфордова камина — модерна камина, изобретена от английския физик Бенджамин Томпсън, граф Ръмфорд (1753–1814), с полегата задна част, за да запазва по-дълго топлината и да не позволява на дима да излиза в стаята