— Мисля, че ще бъде най-разумно да се възползваме от хубавата сутрин, преди времето да се е развалило. И не се чувствайте притеснена заради баща ми, той винаги се разхожда навън в тези часове на деня.
Катрин не знаеше какво да мисли. Защо мис Тилни бе толкова смутена? Възможно ли бе генералът да не желае да я развеждат из Абатството? Та той самият й го беше предложил. И не беше ли странно, че той винаги се разхожда толкова рано? Нито баща й, нито мистър Алън постъпваха така. Това определено бе доста досадно. Ех, ако Хенри беше с тях! А сега тя би могла да пропусне да забележи някой живописен кът, въпреки че се е изпречил пред очите й. Такива бяха мислите й, но Катрин ги запази за себе си и си сложи шапката, изпълнена със смирено недоволство.
Дамата бе поразена свръх своите очаквания от величествения изглед на Абатството, когато за първи път го видя от моравата. Цялото здание затваряше голям вътрешен двор и пред погледа й се извисяваха, за да им се възхищава, двете страни на четириъгълника с богатата си готическа украса. Останалата част бе скрита зад короните на стари дървета или буйни нови насаждения, а стръмните гористи склонове над Абатството, скътали го в пазвите си, бяха прекрасни дори в безлистния месец март. За Катрин гледката беше несравнима, а омаята й тъй силна, че без да чака да й подсказва някой по-добър познавач, тя смело изрече порой думи на удивление и възхвала. Генералът слушаше с благодарствено съгласие и създаваше впечатление, сякаш бе чакал този час, за да състави собствената си преценка за абатството Нортангър.
Следващият обект на възхищение трябваше да бъде зеленчуковата градина и той ги поведе към нея, прекосявайки края на парка.
Катрин не удържа смайването си, когато чу колко акра заема тази градина. Та тя беше два пъти по-голяма от тази на мистър Алън или на баща й, при това заедно с църковния двор и овощната градина. Струваше й се, че зидовете нямат брой и край, а сред тях се издигаше село от парници, в което сякаш работеше цяла енория. Генералът бе поласкан от изненадания поглед на Катрин, говорещ толкова ясно, колкото и думите, които той побърза да изтръгне от нея, че тя никога в живота се не е виждала подобна градина. Тогава той скромно призна, че без да е преследвал някакви амбиции или да се е старал специално, тази градина няма равна на себе си в цялото кралство. Ако имал хоби, това била тя. Той обичал градините. Въпреки че бил доста безразличен към въпросите на храненето, обичал хубавите плодове, е, ако не той, то приятелите и децата му. Много тревоги имал обаче с градина като тази. Дори при много внимателни грижи не могло понякога да се осигурят най-ценните плодове. Ананасите миналата година родили едва стотина плода. Генералът предположи, че и мистър Алън изпитва на гърба си тези неприятности.
— Не, ни най-малко. Мистър Алън не се интересува от градината и въобще не ходи там — отговори Катрин.
С победоносна усмивка на доволен от себе си човек генералът си пожела и той да може да постъпва така, защото никога не влизал в градината, без да се ядоса, че нещо в нея по един или друг начин не е така, както го бил намислил.
— Как е устроена парниковата редица30 на мистър Алън? — запита той, докато описваше как работят неговите парници, след като бяха влезли в един от тях.
— Мистър Алън има само един малък парник, в който мисис Алън държи цветята си през зимата, и там от време на време палят огън.
— Това се казва щастлив човек! — заяви генералът, а в погледа му се четеше доволно презрение.
След като я заведе до всеки кът и всеки зид в градината, докато Катрин съвсем се умори да гледа и се възхищава, той позволи на момичетата да се възползват от щастливата случайност, че се намират до изходна врата. После обаче изрази своето желание да види какво се е получило след някои неотдавнашни промени в градинската беседка и предложи, ако мис Морланд не се чувства изморена, да отидат дотам, което щяло да бъде приятно продължение на тяхната разходка.
— Но къде отиваш, Елинор? Защо избра тази студена и влажна пътека? Мис Морланд ще се измокри. Най-добре ще бъде да минем през парка.
— Толкова много обичам тази пътека — каза мис Тилни, — че винаги мисля за нея като за най-хубавия и най-късия път. Но може наистина да е влажна.
Това беше тясна криволичеща пътека сред гъста гора от стари бели борове. Катрин, поразена от мрачния й вид и водена от силното желание да се окаже сред нея, пристъпи напред — дори неодобрението на генерала не можа да я спре. Той схвана какво искаше тя и след като отново напразно изтъкна аргумента за нейното здраве, ставаше прекалено неучтиво да продължава да се противопоставя. Извини се обаче, че няма да ги придружи. Лъчите на слънцето не му били неприятни и щял да ги пресрещне по-нататък. Той се отдалечи и Катрин бе смаяна, когато откри колко облекчена се чувства в негово отсъствие. Смайването не навреди на облекчението, защото бе по-малко осезателно от него и Катрин започна да говори с непринудена веселост за сладката меланхолия, която вдъхва подобна гора.
30
Парникова редица — редица от парници с градирана температура за форсирано отглеждане на растения, които последователно се местят от един парник в следващия