Подканена от Катрин, мис Тилни също прочете писмото, изрази загриженост и изненада и започна да разпитва за семейството и имотното състояние на мис Торп.
— Майка й е много добра жена — бе отговорът на Катрин.
— А с какво се е занимавал баща й?
— Мисля, че е бил адвокат. Те живеят в Пътни34.
— Богати ли са?
— Не, не особено. Според мен, Изабела изобщо няма зестра, но това ще бъде без значение за вашето семейство. Баща ви има толкова широки възгледи! Завчера той ми каза, че ценял парите само дотолкова, доколкото те му позволявали да осигури щастието на децата си.
Братът и сестрата се спогледаха.
— Все пак — след кратка пауза забеляза Елинор, — дали щастието на Фредерик ще бъде осигурено чрез възможността да се ожени за подобно момиче? Тя положително няма никакви принципи, иначе не би постъпила така с вашия брат. И колко странно е това увлечение от страна на Фредерик! Момиче, което пред очите му нарушава доброволния си годеж с друг! Не е ли непостижимо за ума, Хенри? А какво да кажа за самия Фредерик, който винаги е изтъквал колко недостъпно е сърцето му! Та за него нямаше жена, достойна за любов!
— Това е най-неутешителното обстоятелство, което показва липсата на всякаква възможност да бъде спасен. Като си спомня за предишните му изявления, направо го отписвам. Освен това имам прекалено високо мнение за благоразумието на мис Торп, за да предположа, че тя ще се раздели с един джентълмен, преди да си е осигурила друг. Действително, с Фредерик е свършено. Той е мъртъв, напуснат от здравия разум и се е превърнал в покойник. Приготви се да посрещнеш снаха си, Елинор, и то снаха, на която само ще се радваш — открита, искрена, простодушна, естествена в силните си чувства, без никакви претенции и непознаваща преструвките и лицемерието.
— На подобна снаха, Хенри, наистина много ще се радвам — с усмивка отговори Елинор.
— Може пък — забеляза Катрин, — макар да постъпи зле към нашето семейство, във вашето да се държи по-добре. Сега, след като се свързва с мъж, когото наистина харесва, може да прояви постоянство в чувствата си.
— Действително се опасявам, че така ще стане — отвърна Хенри. — Боя се, че чувствата й ще бъдат много постоянни, ако на пътя й не се изпречи баронет. Ще трябва да намеря излизащия в Бат вестник и да прегледам имената на новопристигналите.
— В такъв случай, вие мислите, че я води само амбиция? Право да си кажа, сякаш има нещо такова. Не мога да забравя как, когато разбра за първи път какви средства ще им задели моят баща, тя изглеждаше твърде разочарована и й се искаше да са повече. Никога досега в живота си не съм се лъгала толкова много по отношение на нечии характер.
— А вие познавате много хора и сте изучавали най-различни характери.
— Аз самата съм много разочарована от нея и ме боли, че съм я загубила, но като си помисля за бедния Джеймс, струва ми се, че той едва ли някога ще се съвземе.
— В момента на брат ви действително има за какво да се съчувства най-искрено. Ала като се тревожим за неговите страдания, не трябва да подценяваме и вашите. Предполагам, имате чувството, че със загубата на Изабела губите половината от себе си. Усещате празнина в сърцето, която не може да бъде запълнена с нищо. Обществото започва да ви дразни, а що се отнася до забавленията, които бяхте свикнали да посещавате двете в Бат, самата представа за тях без нея ви е противна. Сега, например, за нищо на света не бих отишла на бал. Чувствате, че нямате приятелка, пред която да говорите без никакво стеснение, за която да сте уверена, че истински ви цени и на чийто добър съвет винаги можете да разчитате при нужда. Не чувствате ли всичко това?
— Не — отвърна Катрин, след като малко помисли. — Не чувствам нищо такова. А трябва ли? Истината е, че колкото и да ме боли и да ми е мъчно, че повече не мога да я обичам, никога вече няма да получа писмо от нея и вероятно няма да я видя, не се усещам дълбоко засегната, както биха могли да си помислят някои.
— Както винаги, вашите чувства правят чест на човешката природа. Подобни чувства трябва да се анализират, за да могат онези, които ги изпитват, да опознаят себе си.
Катрин установи, че по някакви неведоми причини на душата й е олекнало след този разговор и никак не съжаляваше, задето неизвестно как бе подведена да спомене обстоятелствата, от разискването на които той бе започнал.
Глава двадесет и шеста
От този момент нататък тримата млади хора често разискваха случилото се. За изненада на Катрин, нейните приятели бяха единодушни в мнението си, че липсата на добро обществено положение и богатство у Изабела вероятно ще създаде огромни пречки пред женитбата й с брат им. Те бяха убедени, че само тази причина е достатъчна генералът да се противопостави на подобен брак, без да се смятат възраженията, които можеше да предизвика характерът й. Това допълнително изпълваше Катрин с чувство на известна тревога за собствената й съдба. И тя като Изабела имаше невзрачен произход и може би също бе лишена от зестра, а щом собствената тежест в обществото и личното богатство на наследника на имотите на семейство Тилни се оказваха недостатъчни, на какви предимства би могъл да разчита по-малкият му брат? Катрин успяваше да отпъжда твърде болезнените изводи от подобни размишления единствено с упованието, че ще надделее особената благосклонност, която тя бе имала късмета да събуди у генерала към себе си още от самото начало и която той й бе давал да почувства с думите и делата си. Спомняше си също за неговата великодушна липса на интерес към парите, за която бе чувала неведнъж, и затова се изкушаваше да мисли, че неговите деца криво разбират възгледите му по тези въпроси.