Помещението беше голямо, мрачно, боядисано в зелено, с нисък таван и бетонен под. Тръбите отгоре бяха открити — тук не плащаха много за добрия му външен вид. Имаше пет маси от неръждаема стомана, всяка дълга по 1.83 м, грижливо подредени в редица. Те бяха леко наклонени, с борд по края. Надолу по масата постоянно течеше вода и се изтичаше в улей в долния й край. Водата течеше непрекъснато по време на аутопсиите, за да отмива кръвта и парчетата органична тъкан.
Огромният стар вентилатор с диаметър 90 см, закрепен на един матиран прозорец, беше добре запазен, както и малкият уред, който издухваше напарфюмирана миризма в залата, придавайки й фалшив боров аромат.
Отстрани беше съблекалнята, където патолозите можеха да съблекат всекидневните си дрехи и да облекат зелените униформи и престилки. Тук имаше наредени четири големи умивалника, а над най-далечния висеше табела: „Само за миене на ръце“. Останалите се използваха за миене на инструменти и образци. Покрай едната стена имаше етажерка с обичайните кабинетни принадлежности: ръкавици, епруветки за проби, консерванти, реактиви и фотоапарат. Необичайните спесименти често биваха фотографирани на място, преди да ги отстранят.
Когато влязох в залата, двамата мъже ме погледнаха. Те обсъждаха някакъв случай на далечната маса. Познавах слабо единия от тях — стажант на име Гафън. Беше много умен и скромен. Другия мъж не бях срещал. Предположих, че е Хендрикс.
— Здравей, Джон. Какво те води насам? — попита Гафън.
— Аутопсията на Керън Рандъл.
— Те ще започнат всеки момент. Искаш ли да се преоблечеш?
— Не, благодаря — казах, аз. — Само ще гледам.
Всъщност предпочитах да се преоблека, но идеята не изглеждаше добра. Единственият начин, по който можех да запазя ролята си на свидетел, бе да остана в цивилните си дрехи. Последното нещо, което исках, беше да бъда активен участник в аутопсията с възможност да повлияя на заключенията.
— Не мисля, че сме се срещали — казах на Хендрикс. — Казвам се Джон Бери.
— Джак Хендрикс.
Той се усмихна, но не ми подаде ръката си. Носеше ръкавици и беше пипал с тях тялото на мъртвата.
— Тъкмо показвах на Хендрикс някои физически особености — каза Гафън, сочейки трупа.
Той се отдръпна назад, за да мога да го видя.
Беше на младо чернокожо момиче, което е било твърде привлекателно, преди някой да му направи три големи кръгли дупки в гърдите и корема.
— Хендрикс прекарва цялото си време в Мем — каза Гафън. — Той не вижда често такива неща. Току-що обсъждахме какво могат да означават тези малки белези.
— Гафън посочи няколко зачервени одрасквания по тялото. (Имаше ги и по ръцете, и по краката.
— Предположих, че са от бодлива тел — каза Хендрикс.
Гафън се усмихна тъжно.
— Бодлива тел — повтори той.
Аз не казах нищо. Знаех от какво са, но знаех също така, че човек без опит никога не би се досетил.
— Кога я докараха? — попитах аз.
Гафън погледна Хендрикс, после каза:
— В пет сутринта. Но изглежда, че смъртта е настъпила около полунощ. Това има ли значение? — обърна се той към Хендрикс.
Хендрикс отметна глава и прехапа устни. Гафън го поднасяше. Щях да възразя, но това беше стандартна процедура. Оскърбленията често минаваха за обучение в медицината. Знаеше го Хендрикс, знаеше го Гафън, знаех го и аз.
— Къде — попита Гафън — предполагаш, че е била цели пет часа след смъртта си?
— Не зная — каза тъжно Хендрикс.
— Досети се.
— Лежала е в легло.
— Невъзможно. Погледни къде се е съсирила кръвта9. В никакъв случай не е лежала. Била е приседнала, леко наведена на една страна.
Хендрикс погледна отново трупа и пак тръсна глава.
— Намерили са я в канавката — каза Гафън. — На улица Чарлсън, на две пресечки от Комбат Зон. В канавката.
— О!
— Е — каза Гафън, — сега досещаш ли се от какво са белезите?
Хендрикс тръсна глава. Знаех, че това би могло да продължи вечно — Гафън можеше да го разиграва, докато му харесваше. Аз се изкашлях и казах:
— Всъщност, Хендрикс, те са от ухапвания на плъх. Много са характерни — дълбоко пробождане и клиновидно разкъсване.
— Ухапвания от плъх! — повтори той приглушено.
9
Стичането на кръвта към най-ниско разположената част на тялото след смъртта често помага за установяването на положението му. — Б.а.