— Живей и се учи! — каза Гафън и погледна часовника си. — Трябва да вървя. Радвам се, че се срещнахме, Джон.
Той смъкна ръкавиците от ръцете си и се изми, след това се върна при Хендрикс, който все още разглеждаше дупките от куршумите и следите от ухапванията.
— Била е в канавката цели пет часа?
— Да.
— Полицията ли я е открила?
— Да, предполагам.
— Кой го е направил?
Гафън изсумтя:
— Ти ми кажи. Боледувала е от сифилис в начален стадий. Лежала е в тази болница пет пъти заради възпаление на тръбите.
— Възпаление на тръбите?
— РИД10.
— Когато са я намерили — каза Гафън, — е имала 40 долара в сутиена си.
Той погледна Хендрикс, поклати глава и излезе от залата. Когато останахме сами, Хендрикс попита:
— Все още не разбирам. Означава ли това, че е била проститутка?
— Да — казах аз. — Била е простреляна и оставена да лежи пет часа в канавката, където са я гризали плъхове.
— О!
— Случва се — казах аз. — Доста често.
Двукрилата летяща врата се отвори и някакъв човек вкара вътре покрито с бяло платно тяло. Той ни погледна:
— Рандъл?
— Да — каза Хендрикс.
— Коя маса искате?
— Средната.
— Добре.
Той приближи количката, после премести трупа върху тясната маса, поставяйки първо главата, после краката. Тялото беше вече вдървено. Мъжът бързо вдигна плата, сгъна го и го остави на количката.
— Трябва да се подпишете — каза той на Хендрикс и му подаде формуляр.
Хендрикс се подписа.
— Не съм много добър в съдебната медицина — каза той. — Правил съм досега само една такава аутопсия и беше при трудова злополука. Човекът бе ударен по главата и убит по време на работа, но беше много по-различно от това…
— Как ви избраха за днешната?
— Просто случайно, предполагам. Чух, че Уестън ще я прави, но очевидно няма да е той.
— Лайлънд Уестън?
— Да.
Уестън беше главният патолог на Сити Хоспитъл — забележителен възрастен човек и вероятно най-добрият специалист в Бостън.
— Е — каза Хендрикс. — Можем да започваме.
Той отиде до мивката и започна дълго и старателно да търка ръцете си.
Винаги са ме дразнели патолозите, които толкова усърдно се мият преди аутопсия. Това ги прави да изглеждат като карикатури на хирурзи: идиотската обратна страна на медала — мъж, облечен в униформа на хирург, с торбести панталони и блуза с къс ръкав и шпиц деколте, чистещ ръцете си, преди да оперира пациент, който отдавна не го е грижа дали това ще бъде направено в стерилна обстановка. Но в случая на Хендрикс знаех, че това е само отлагане на началото.
Аутопсиите никога не са приятни. Те са всъщност депресиращи, когато дисецираният човек е млад и привлекателен като Керън Рандъл. Тя лежеше гола по гръб и русата й коса плуваше във водата. Бистрите й сини очи се взираха в тавана. Докато Хендрикс привършваше с миенето, аз разглеждах тялото и докосвах кожата. Беше студена и гладка, сиво-бяла на цвят. Точно такава, каквато се очаква да бъде на момиче, умряло от загуба на кръв.
Хендрикс провери дали има филм във фотоапарата, после ми махна да се отдръпна, докато правеше три снимки от различни ъгли.
— Имаш ли картона й? — попитах аз.
— Не. У стария е. Всичко, което имам, е от амбулаторния картон.
— И то е…?
— Клинична диагноза на смърт, настъпила вследствие на вагинален кръвоизлив, усложнен от свръхчувствителност.
— Свръхчувствителност? Защо?
— Убий ме, не знам — каза Хендрикс. — Нещо се е случило в амбулаторията, но не можах да разбера какво.
— Това е интересно — казах аз.
Хендрикс привърши със снимките и отиде до черната дъска. Повечето от лабораториите имат черни дъски, на които патолозите могат да записват наблюденията си, докато работят — видими белези по тялото, тегло, външен вид на органите и др. Той отиде до дъската, написа „Рандъл, Керън“ и номера на случая. В тоя момент в стаята влезе още един човек. Познах плешивата и изгърбена фигура на Лайлънд Уестън. Той беше на около шейсет години, близо до пенсия, и въпреки че беше прегърбен, бе енергичен и жизнен. Здрависа се припряно с мен, после с Хендрикс, който, изглежда, си отдъхна, като го видя.
Уестън пое аутопсията. Започна, както винаги, обикаляйки половин дузина пъти около трупа, като се взираше в него изпитателно и мърмореше под носа си. Накрая се спря и ме погледна.
10
Инфекциозно заболяване на маточните канали от причинителя на гонореята. Смята се, че това е най-разпространеното инфекциозно заболяване — 20% от проститутките страдат от него. — Б.а.