Гнус, помисли си Грейс, те го правеха.
Тя пресече бързо стаята, отвори още един прозорец и затича наоколо, като ръкомахаше, докато накрая чифтосващите се цикади не излязоха навън. Затвори прозорците и изтича долу. Беше твърде уплашена, за да стои на втория етаж.
Наля си чаша мляко в кухнята и извади две бисквитки „Орео“ от опаковката. Седна в къта на майка й и пусна компютъра. Както винаги, първо провери пощите си. Имаше четири нови съобщения, но третото отгоре надолу привлече вниманието й. „Най-сладкият ленивец в света! Вижте го!”
Грейс отвори писмото. „Гледайте това и ще умрете от смях! Тоооолкова е сладък!“ Отдолу имаше хиперлинк.
Тя го посочи с курсора, но не го натисна веднага. Джес постоянно предупреждаваше нея и майка й. че от пощата могат да се пипнат опасни неща. Беше им казала никога да не отварят приложение, ако не знаят от кого е. Нещо в него можело да ти скапе целия компютър.
Но какво лошо можеше да има в клип за ленивци? Бяха изгледали хиляди клипове с ленивци в Ютюб.
Грейс чукна два пъти върху линка и той я препрати към видеото. Гледаше и се кикотеше как едно бебе ленивец се напъваше да се изкатери по пречките на детска кошарка и да излезе, сграбчваше гладките дървени пръчки, покатерваше се малко и се плъзгаше обратно до матрака, като падаше назад. Фокусът се приближи, камерата показа отблизо как ленивецът се прозява и Грейс избухна в смях. Една тийнейджърка се пресегна в ко- шарката, взе ленивеца и го гушна до гърдите си. Животинчето положи глава на рамото й, очите му се вторачиха в обектива, а влажното му носле душеше доволно.
Грейс се замисли за хамстера си Пухчо. Той също се опитваше да се катери, но не се прозяваше. Въпреки това още й беше мъчно за него. Джеси казваше, че Пухчо е само един космат гризач и не е личност, но Грейс все пак си го обичаше.
Тя изгледа клипа още веднъж, а после си го пусна пак. Реши, че иска ленивец. Трипръст ленивец от Южна Америка.
Препрати видеото на Джеси и излезе от интернет. Качи се по стълбите усмихната и се мушна в леглото. Дори и Джеси би харесала ленивеца.
Стига само да се прибере...
67
- Познаваш ли го? - попита Джеси.
- Грубиянина ли? Че защо трябва да го познавам? - почеса се Лайнъс по брадата.
- Имам предвид знаеш ли поне кой е? Как се казва?
- Той е Грубиянина. Това е всичко. Никой не знае как се казва. Предполагам, че родителите му знаят, както и най-близките му приятели, но ние... нямам представа. Така успява да върши това, с което се занимава. Нали знаеш, да атакува услугите на „Амазон“, да блокира главния компютър на флота за два часа, да изтрие половината твърди дискове на най-голямата нефтодобивна компания в Саудитска Арабия, такива неща.
- Как тогава знаеш, че е на „ДефКон“?
- Той печели „Плени знамето“ седем години поред. Трябва да защитава титлата си. Разбира се, че е там.
Джеси отвори сайта на „ДефКон“. Показа се знаме с череп и кръстосани кости, а отдолу бяха посочени мястото и датите.
- По дяволите - измърмори тя и погледна Лайнъс. - Конференцията приключва утре. Кога играят?
- Какво да играят? - попита Гарет.
- В последния ден - отвърна Лайнъс. - „Плени знамето“ започва в осем сутринта. Искат да са сигурни, че всички още са махмурлии.
- Колко време продължава?
- Колкото е нужно. Осем часа. Или десет. Зависи кой отбор е най-силният.
- Но ти каза, че Грубиянина е решил онази задача с проникването в компютъра за пет минути - заяде се Джеси.
- Да, тя беше най-трудната, но има още много.
- Ти защо не отиде тази година?
- Аз преподавам. Не мога просто да се откопча и да хвана самолета за Вегас.
Джеси отвори страницата на международно летище „Бергстрьом“ и провери полетите.
- Последният за Вегас е в единадесет часа. А вече е десет и половина.
- Чакай, чакай, чакай - размаха притеснено ръце Лайнъс. Майка ти просто няма да те остави да отидеш там сама.
Джеси го погледна вбесено.
- Не е само това - поясни Лайнъс. - Ти не си записана за „ДефКон“. Трябва да се регистрираш за конференцията, а след това трябва да минеш квалификации, за да играеш. Не допускат кой да е до състезанието. Трябва да си част от отбор.
- Колко струва? - попита Джеси.
- Не знам - сви рамене Лайнъс. - Миналата година май платих осемстотин долара. Но това е без значение. Не чу ли какво ти казах? Ти нямаш отбор.