- Ами твоят?
- Казах ти, че няма да играя.
- А не познаваш ли някой, който ще участва?
- Познавам, разбира се. Но...
- Обади им се. Кажи им да ме пуснат да играя с тях.
- Не мога да го направя.
- Защо не?
Джеси чукна два пъти върху номера на полета и сърцето й подскочи.
- Отложен е!
- Какво е отложено? - пак не разбра Гарет.
- Полетът.
Джеси осъзна, че вика, и си наложи да се овладее. Беше й трудно да се успокои. За секунда беше повярвала, че нещата можеха и да се получат. Ще отиде във Вегас, ще играе в отбора на приятелите на Лайнъс, ще им помогне да спечелят, а след това ще се срещне с Грубиянина. Той ще реши загадката с непознатия код за нула време и ще й каже кой е хакнал телефона на майка й, а Джеси ще разбере кой е убил баща й.
- Аз ще платя таксата за участие. Ще ти платя и билета. Ти просто трябва да дойдеш е мен и да ме представиш на приятелите си.
- Не мога да дойда, Джес. Съжалявам.
Тя му протегна телефона си.
- Обади им се. Моля те. Няма да те посрамя.
- Джес, майка ти ще те убие - каза Гарет.
- Чудесно - отвърна тя. - Стига да е след като спечелим.
Лайнъс пак поклати глава.
- С колко е забавен полетът?
Джеси преглътна. Тя съвсем сериозно обмисляше да пътува. Лайнъс също обмисляше варианта с включването й в отбора.
- Не пише - провери тя.
- Джес, не говориш сериозно - изуми се Гарет.
- Тихо - прекъсна го тя и се обади на авиокомпанията, като се ориентираше колкото се може по-бързо през автоматичните препращания. Отне й две минути, преди да се свърже с човек.
- Обаждам се за полет 2998 до Лае Вегас. Виждам, че е отложен.
- Продажбата на билети вече приключи. Скоро ще започне качването в самолета.
Джеси се извърна от другите, сведе глава и се разплака.
- Баща ми почина. Казва се Джоузеф Грант. Той е в Лае Вегас и трябва да помогна на полицията, за да намерят отговора на някои въпроси. Те смятат, че той е бил убит. Моля ви, госпожо. Наистина е спешно. Трябва да стигна дотам. Не знам какво друго да направя.
- Задръжте за момент.
Джеси вдигна глава и погледна Лайнъс. Бузите й бяха съвсем сухи.
- Половината от това да си добър хакер е да си добър в социалното общуване, нали?
Лайнъс кимна.
Представителят на авиокомпанията се върна на линията.
- Ало, госпожице? Има две свободни места. Сама ли ще пътувате или с друг член на семейството'/
Джеси закри телефона с ръка.
- Има две места - прошепна тя.
Лайнъс се поколеба, като дърпаше яростно брадата си, сякаш се беше подпалила.
- Не можеш да го победиш - каза той.
- Защо да не мога?
- Никой не може да бие Грубиянина. Ето защо. Освен това ти дори нямаш хакерски прякор.
- Напротив, имам.
- Вярно? И какъв е?
- Якомомиче. Една дума.
Лайнъс закрачи в кръг, като си говореше. Най-накрая вдигна ръце.
- Тя е луда. Една дума било. Луда е.
- Лайнъс, моля те.
Лайнъс Янковски въздъхна.
- Аз няма да пътувам, но ще се обадя. Нищо не мога да обещая.
- Аз ще дойда с теб - каза Гарет. - Искам да кажа, ако искаш.
- Да, би могло - съгласи се Джеси и вдигна телефона до ухото си. - И двете места, ако обичате.
Тя набра номера на кредитната си карта, отдавна го знаеше наизуст.
- Полетът ще излети след четиридесет и пет минути. Ако стигнете до летището до единадесет, ще направим всичко по силите ни да ви качим на борда. Съжаляваме за загубата ви.
- Ще стигнем - каза Джеси, затвори и се втренчи в Лайнъс. - Сега ти си на ход.
Лайнъс се отдалечи малко по улицата, но Джеси чуваше високия му глас въпреки шума от преминаващите коли. Той се върна пет минути по-късно, като клатеше глава унило.
- Какво става? - попита Джеси, като очакваше лоши новини и вече обмисляше друг начин да се добере до Грубиянина.
- Днес имаш късмет - отвърна Лайнъс. - Има едно свободно място в отбора. Един от другите се е напил като свиня и му е твърде лошо, за да играе утре.
- И ще ми позволят да се включа на негово място? - не повярва Джеси. Беше преживяла твърде много разочарования, за да се довери веднага.
- Но трябва да си платиш таксата за участие.