- Джес?
Отдолу се чу леко звънтене и почукване по стъклената врата. Танк Потър беше дошъл.
Мери излезе от стаята, като пътьом вдигна и мръсните дрехи. Потър стоеше до плъзгащата се врата, приведен като тийнейджър, който се промъкваше в къщата на гаджето си. Мери врътна ключалката и дръпна вратата.
- Влизай.
- Сега ли ще переш?
Мери пусна дрехите на пода.
- Не ми обръщай внимание.
Танк посочи пистолета.
- Това може също да го махнеш.
- Извинявай - каза Мери и пъхна пистолета в кобура на кръста.
- Наред ли е всичко?
- И двете са горе, спят.
- Трябва да тръгваме. Всеки момент ще открият Макнеър, ако вече не са го открили.
- Мамо.
Мери се обърна и видя Грейс долу на стълбите, притиснала розово пони до гърдите си.
- Здрасти, мишле. Да не те събудихме?
Грейс погледна към Танк и отново към майка си. Изведнъж започна да плаче. Мери бързо отиде при нея и я прегърна.
- Още ли си разстроена? - прошепна тя.
Грейс поклати силно глава.
- Какво има тогава?
- Съжалявам - отвърна тя приглушено.
- За какво? - попита Мери, като се дръпна на една ръка разстояние и изтри сълзите на дъщеря си с палец.
Грейс преглътна тежко.
- Трябваше да ти кажа, но тя рече, че ще се върне. Обеща ми.
- Миличка, за кого говориш?
- За Джеси - опита се да продължи Грейс, но нов пристъп на плач я задави.
- Какво за Джеси, скъпа?
- Няма я. Отиде да търси хакерите.
- Никой не вдига.
Мери стоеше до леглото на Джеси с телефон в ръката, а стомахът й се беше свил от страх и от хилядите майчини тревоги.
- Напиши й есемес - каза Танк.
Мери бързо набра: „Джес. Обади ми се веднага. Няма да ти се карам. Трябва да знам, че си добре. Обичам те. Мама.“ Помисли малко, добави „Моля те“, но после го изтри и прати съобщението.
- Не се притеснявай - опита се да я успокои Танк. - Просто е излязла с момче. Как му беше името... Гари.
- Гарет - поправи го Мери и се обърна към Грейс. - Знаеш ли му фамилията?
Грейс поклати глава.
Мери чак се възхити на хитро наредените възглавници и на тъмната шапка на бейзболния отбор „Ред Сокс“ върху тях, за да изглежда, че Джеси си е в леглото.
- Джес не харесва момчета - обясни тя колкото на Потър, толкова и на себе си. - Имам предвид, харесва ги, но те не я харесват, така че тя... нали ме разбираш. Тя харесва компютри, хакерството и да гледа стари епизоди на „Досиетата X“.
На Мери й се искаше телефонът в ръката й да избръмчи и да покаже отговора на дъщеря й.
- Ами ако те... - започна тя и погледна Танк.
- Не прави прибързани заключения. Нямаш основания да си мислиш, че...
- Нямам основания ли? - просъска Мери шепнешком. - Джо е мъртъв. Твоят приятел е бил убит преди шест часа. А и мен почти не ме...
Тя си прехапа езика и се овладя, тъй като Грейс стоеше на прага на вратата зад тях.
- Хакерите ли са, мамо?
Дъщеря й споменаваше хакери за втори път.
- Извинявай, миличко, но какво искаш да кажеш с това „хакерите“?
- Хората, които са изтрили съобщението на татко, хората, които Джеси търси. Те ли са я хванали?
Хакерите. Най-модерните въображаеми кошмарни врагове на американците след „червенокожите“, „нацистите“ и „отвлякоха ме извънземни“.
- Не са хакерите. Господин Потър е прав. Джес сигурно е с Гарет.
- И с асистента й - добави Грейс. - Така че е в безопасност.
Грейс за пръв път споменаваше преподавателя на Джеси от курса.
- Какво каза? Имаш предвид Лайнъс ли?
- Тя каза, че ще се види и с асистента си. Той щял да й помогне да разбере уликата.
Мери включи нощната лампа на бюрото на Джеси и се огледа за бележник или за брошура от курса, където би могла да намери номера на преподавателя. Имаше по един брой на „PC Magazine“ и на „Wired“, но нищо от университета или от курса на Джеси. Какво беше станало с тетрадките с твърди корици и с онези, подшитите с тел?
Тя отвори чекмеджето. Вътре цареше пълен хаос от химикали, моливи, гумички и бележки. Мери измъкна една фотография. Джес и Джо на симпозиум за бъдещето на интернет, който бяха посетили миналата година. Върна снимката и продължи да рови из бъркотията. Пръстите й докоснаха нещо хладно и кръгло, тикнато чак в дъното.