Йън остави чековата книжка. В чантата имаше още нещо. Той го извади и го задържа в дланта си. Веществено доказателство
А: един полуавтоматичен деветмилиметров пистолет „Валтер ПКК“. Правителствена поръчка. Сериен номер 9987С.
Питър Принс не е бил второразряден дипломат или комарджия неудачник. Той не беше напуснал семейството си и не ги беше зарязал да мизерстват, след като е пропилял спестяванията. Поне такива бяха слуховете за самоубийството му. Но това беше само прикритие. Част от внимателно избродиран гоблен, целящ да прикрие истинския му пост. Бащата на Йън е бил шпионин. Загинал е при изпълнение на служебния си дълг към правителството на Нейно Величество. Йън беше убеден, че е така.
Утре щеше най-после да разполага със средствата да узнае дали е бил прав.
Той се усмихна с очакване, върна пистолета в чантата и я затвори.
Точно тогава чу гласа.
- Бригс? - попита той. Ти ли си?
Йън се огледа, но беше сигурен, че е сам в кабинета.
Гласът на Бригс идваше от един от екраните в холограмна- та кула. Йън се върна в стола си зад завесата от уебсайтове и ги разгледа един по един от горе до долу. Бригс се обади отново и Йън бързо откри източника.
Беше екран, показващ картината от къщата на Грант, получавана благодарение на завладения компютър и камерата му.
Не беше изненадан, просто разочарован. Технологията не лъжеше.
Йън се изправи в стола и умората му изчезна. Засега само гледаше и внимаваше, докато вече нямаше за какво.
75
- Какво има? Какво е станало?
Мери влезе в кухнята и завари Кери Креймър да притиска торбичка лед върху крака на Грейс, а Танк се въртеше край тях като угрижен чичо.
- Просто синина, мамо - отвърна Кери. - Всички ще сме наред.
Танк тръгна към нея и я закри с грамадното си тяло, за да не ги виждат.
- Защо се забави толкова?
Мери пристъпи по-близо до него.
- Те се опитаха отново - прошепна тя. - Трябваше да го нокаутирам.
- Да те убият? Той още ли е там?
Мери преглътна с усилие и гърлото я заболя.
- Ей сега ще ти разкажа всичко.
Тя мина край него и седна до дъщеря си.
- Как си, мишленце?
- Кракът ме боли - рече Грейс. - Опитах се да не му обръщам внимание. Съжалявам.
- Недей да съжаляваш - успокои я Мери и я прегърна. - Ако нещо те притеснява, ми казвай веднага. Обещаваш ли?
- Обещавам.
- А сега дай да погледна.
Грейс махна торбичката лед от крака си. Мери някак си успя да се усмихне.
- Знаеш ли какво мисля? Мисля, че това е просто една голяма и гадна синина от падането на батута.
Мери лъжеше. Никога не беше виждала толкова голяма синина от някакво обикновено падане. Молеше се да е реакция на организма към новото лекарство, което Грейс взимаше.
Дъщеря й я бутна по крака.
- Нали болестта не се връща, мамо?
- Доктор Роджърс каза, че си добре. Но, честно казано, може би трябва да отидем до болницата, за да погледнат.
- Веднага ли?
- Смятам, че ще е най-добре.
- Могат ли да ми дадат нещо, за да спре да ме боли? Кери ми даде „Адвил“, но няма никаква полза.
- Сигурна съм, че могат. Би ли почакала тук с Кери, докато аз поговоря с Танк?
Грейс пак сложи леда върху крака си.
- Откри ли Джеси?
- Да. Тръгнала е на малко пътешествие, но е добре.
- Къде е?
- Ще ти кажа след малко.
- Говори ли с нея?
- Още не.
Грейс се замисли с угрижено изражение.
- Тогава откъде знаеш, че е добре?
Мери се засмя на въпроса, сякаш беше просто дреболия от някакво по-голямо и забавно недоразумение, и отиде при Танк в трапезарията. Щом влезе, усмивката й се изпари и тя се строполи в някакъв стол.
- Какво се случи? - попита я Танк и седна срещу нея. - Изглеждаш ужасно.
- Джеси е в Лас Вегас. Отишла е с приятеля си Гарет да участва в някакво хакерско състезание. Явно там има някой, който може да й помогне да разбере кой е хакнал телефона ми.