- Имаш ли други идеи?
- Дай на мен.
Мери грабна ключа и впи палец в издутината. Усети как нещо поддава и флаш паметта се подаде от долната страна на ключа.
- Жена трябва да пипне.
- Исусе. Права беше.
- Ти не ми ли вярваше?
- Честно ли? Не - призна си Танк и се извъртя в седалката, за да погледне към вратата на офиса. - А, по дяволите.
- Какво?
- Не си се майтапела за пистолета.
Зави сирена и вратата се закова на място. В огледалото за обратно виждане Мери видя как Йоланда Гарса изскача от вратата на офиса с извадено оръжие. Жената крещеше нещо на шофьорите на камионите, които бързо се отгласнаха от броните и изтичаха до кабините си. И двамата се появиха с пистолети в ръце. Чу се звънтене на метал и изстрел. Още един.
Страничното стъкло рухна на сол. Гръмна гума и колата се килна наляво. Мери се приведе към волана.
- Направо сме в престрелката в шибания О. К. Корал.
- Излезте от колата - извика Гарса. - Отворете вратите.
Мери се подчини.
Танк се пресегна и я трясна обратно.
- Няма да се оставя да бъда заловен тук от някаква жена каубой.
- А какво ще направиш, ще я застреляш ли? Излез от колата, Танк. Всичко свърши. Дотук сме.
Танк измъкна пистолета й от кобура.
- Дявол да го вземе, нищо не е свършило. Дори не сме близо до края.
- Танк!
- Чуй ме. Прави, каквото тя ти казва. Излез от колата. Изглеждай кротка и мирна. Не забравяй, че си майка, а не агент на ФБР. Като преброя до три, падай на земята.
- По никого няма да стреляш. Няма да го позволя.
- Честна скаутска, няма.
- Никъде не можем да отидем. Предната гума е спукана. Колата е съсипана.
- Тази кола е съсипана - каза Танк и измъкна ключа от фе- рарито от ръката й. - Но тази не е.
- Но...
- Искаш ли да прекараш следващите пет до десет години в затвора? Днес достатъчно си насили късмета, а това беше дори преди да убием Макнеър. Може аз да съм натиснал спусъка, но ти си ми съучастник.
- Но той щеше да ме убие.
- Нещо много „но”-та се насъбраха.
- По дяволите - изруга Мери.
- Поне ме остави да опитам да се измъкнем оттук.
Мери погледна към Гарса, която ги чакаше и се беше прицелила в тях от около девет-десет метра. Шофьорите стояха доста по-благоразумно назад до камионите си. Отвращението й към Мейсън я заля отново, а с това и гневът. Ако спреше сега, ако се откажеше, преди да се е възползвала от всяка една възможност, щеше да ги остави да спечелят. Да спечелят Йън Принс, Едуард Мейсън и Фъргъс Кийф. Джо щеше да бъде запомнен като неподходящ за работата или дори като пълен провал. Още по-лошо - смъртта му щеше да остане неотмъстена.
- Без да стреляш по когото и да било - повтори тя.
- Да, госпожо. Сега отвори вратата. И помни...
- На три падам на земята.
- Имай ми вяра - кимна Танк.
Мери протегна крака навън и стъпи на земята. Вдигна ръце, без да я подканят. Хрумна й, че за последните двадесет и четири часа вече за трети път насочваха оръжие към нея.
- Стой там - излая Гарса и викна към шофьорите: - Рей, в бюрото ми има чифт белезници. Иди ги вземи и ми ги донеси.
- Едно... - започна Танк.
- Разгърни сакото, за да виждам пистолета ти - нареди Гарса. - Внимателно и бавно. И кажи на партньора си също да излезе.
- Две.
Гарса се приближи, предпазливо присвила очи. Мери разкопча сакото и го разгърна широко.
- Танк, излез, моля те - каза тя.
- Три.
Мери се хвърли на земята. С крайчеца на окото си забеляза как Танк изскача от колата с пистолет в ръка. Не се целеше в Гарса или в шофорите, а го беше насочил към някакъв цилиндричен железен варел до вратата на двора. За секунда тя мерна върху него някаква лепенка с формата на ромб и думата „запалимо“, но само толкова. После чу изстрел и варелът експлодира.
Мери зарови лице в пръстта и усети как взривната вълна минава над нея. Горещината беше силна, но за кратко. Надникна изпод ръка и видя, че Танк тича към ферарито. Гарса лежеше на земята пред нея, без да мърда. Шофьорите на камиони бяха изчезнали. От варела в нощното небе се издигна огнено кълбо като гигантски фойерверк.
Чу как спортният автомобил запали. Беше уникален звук, ниско, мощно ръмжене, което отекна чак в стомаха й. Това не беше толкова кола, колкото звяр. Тя се надигна тъкмо когато Танк спря до нея и отвори вратата.