- Вторият?
- А аз си мислех, че си играл американски футбол.
- Това беше много отдавна. Бъди внимателна.
Танк отмести поглед, очите му се насълзиха, но прехапа устни и устоя на болката, докато Мери превързваше раната.
- Опитай се много-много да не мърдаш. Не съм сигурна колко здраво държи лепенката.
Танк дръпна ризата върху раната.
- Сега вече може ли да проверим ключа?
Мери грабна таблета и мушна флаш паметта. На екрана се появи иконка на твърд диск с име „Доносник“.
- Да видим какво г-н Старк е щял да предложи на ФБР.
Тя чукна два пъти върху иконата. На екрана се появи директория с три папки.
- „Мериуедър“, „Орка“ и „Титан“ - прочете Танк.
- Мериуедър. Това е човекът, обвинил УАН в изнудване.
- Твоят приятел Фъргъс Кийф е водил разследването, изкарало УАН чиста като сълза.
- Не ми е приятел.
Мери чукна два пъти върху папката. Тя съдържаше списък от над сто документа, Word файлове, снимки и таблици. Погледът й падна върху един, наречен „Заповед на Принс към Бригс/Ноем. 10“. Беше вътрешен имейл от Йън Принс до шефа на корпоративната сигурност Питър Бригс. В него пишеше: „Питър, във връзка с нашия разговор относно М. следвай прикачения списък с целеви акционери с оглед постигането на положителен резултат - нашите интереси.“
- Хитро - каза Танк. - Принс казва всичко, но и нищо. Не посочва кой е М „ не излиза на преден план и не казва: „Измъчвай нежелаещите да сътрудничат копелета, които няма да са съгласни с програмата.“
Мери отвори следващия файл с име „Седмично обновление/Кийф за Принс“. Беше имейл, пратен от личната поща на Фъргъс Кийф до Йън Принс и представляваше подробно резюме за последното развитие на разследването на УАН от ФБР.
- Принс е държал Кийф в джоба си през цялото време.
- Съжалявам.
- От това може и да се получи материал.
- За материал ще ми трябва много повече от това - рече Танк и запали двигателя. - Но едно е сигурно - не можем да седим тук и да четем.
- Къде отиваме?
Танк потегли и продължи надолу по улицата, без да пуска фаровете.
- Изключваме се от мрежата.
81
- Ед, Дон Бенет се обажда.
- Дон... чакай малко... Исусе, колко е часът?
- Тук, в Тексас, е пет сутринта.
Едуард Мейсън се прокашля, за да се разсъни.
- Пет часът. Да, добре. Изчакай за секунда.
Дон Бенет стоеше на задната си веранда и гледаше своето късче от американската мечта - голям неравен квадрат спечена пръст, обрасъл с пълзящи плевели, който представляваше задният му двор на дома му в Уестлейк Хилс. Навсякъде имаше разпилени играчки. В тъмното можеше да различи триколка, още една с голяма предна гума, бейзболни ръкавици и опъната широка лента твърд найлон. Когато по него се пуснеше вода, ставаше много хлъзгав и играеше двойната роля на водна пързалка и домашен басейн.
Той вдигна ръкавицата на най-големия си син, черна „Ролингс Голд Глав Геймър“. По негово време се играеше със „Стив Гарви“ с оплетка между палеца и другите пръсти. Дон Бенет беше запален привърженик на бейзболния „Доджърс“ цял живот, като млад слушаше коментара на Вин Скъли и макар че не беше живял в Лос Анджелис от осемнадесетата си година, все още беше заклет фен на отбора. Той се потупа с ръкавицата по крака.
Гарви. Валенсуела. Кършоу. Все велики играчи.
Всичко се свеждаше до лоялност.
- Здрасти, Дон. Съжалявам, че се забавих, трябваше да изляза по-далеч от жена ми. Не си представям, че по това време на нощта ми звъниш с добри новини.
- Става дума за Мери Грант.
- Господи Боже... Сега пък какво? Случило ли й се е нещо?
- Отбила се е през наказателния паркинг, където държим ферарито, и се е представила за агент на ФБР.
- Разпитвала е за колата?
- Да, сър. Подробностите са неясни, но в някакъв момент е имало престрелка и сериозна експлозия. Една жена е леко ранена.
- Успяла ли е да го вземе?
- Да, сър, откраднала е ферарито.
- Мери Грант е откраднала шибаното ферари?
- Била е с някакъв висок тъмнокос мъж. Предполагаме, че е Танк Потър, репортерът, който я докара до летището вчера. Оказва се, че неговият автомобил е бил изтеглен до същия паркинг, след като го арестували за шофиране в нетрезво състояние. Трябва да е видял ферарито, когато е отишъл да си прибере колата.